Bookmakers' Challenge (Състезание по писане)

6.__Natiii__

Изложбата

* Гледах го...всичко с него беше различно, живота беше различен! Той взе едно голямо платно и започна да рисува. Обичах да го гледам докато рисува, защото само тогава беше себе си, беше човек, който никой не знаеше в тази светлина.

- Ще дойдеш днес на изложбата, нали? - попита

-Разбира се, но първо трябва да свърша една работа.

- Но не закъснявяй! - каза той, а аз просто кимнах и затворих вратата

* Трябваше да остана малко сама. Клео...това бях аз! Момичето, което се криеше от всичко и всички, когато срещнах Джеръми всичко изглеждаше прекрасно, той ме направи различна! Преди пет месеца бях на бизнес среща с баща ми и точно тогава срещнах Джеръми да представя картините си...още от тогава ми хареса и убедих баща ми да купим една от неговите картини, и тогава започна всичко!

- Клео? - познат глас зад мен каза името ми

*Обърнах се и видях момчето виновно за състоянието ми до преди няколко месеца. Той беше с руса коса, сини очи и облечен с бяла широка тениска и светло-сини тесни дънки... пронизващия му поглед ме върна към всички лоши спомени! 

- Джон, какво забога правиш пред дома ми! - казах остро 

- Искам да поговорим, защото през последните месеци не мога да спра да мисля за теб. - отвърна бившият ми

- Миналия път ти казах всичко, което мислих за теб, а пък и с какви очи идваш пред дома ми, след като се натискаше с бившата ми най-добра приятелка! - вече усещах как сълзите ми напират в очите ми, но не исках да му показвам, че съм слаба

- Виж, аз наистина съжалявам затова и знам, че постъпих много лошо, но моля те разбери ме! 

- Не искам да имам вече нищо общо с теб, имам си нов приятел, нов живот и всичко е прекрасно...не ме интересува, че сега си се сетил за мен, защото аз вече нямам никакви чувства към теб, само изпитвам съжаление, че съм била толкова дълго време с теб! - казах аз и усетих падащата сълза по бузата ми

* Усещах тъгата у него...дали наистина вече се беше променил или това е пак поредната му игра! Съгласих се да се поразходим, за да ми обясни всичко! Разговорът ни продължи доста дълго време и неусетно видях показващия час... оставаше по- малко от 1 час! 

- Трябва да тръгвам. - отвърнах бързо аз, грабвайки чантата ми от пейката

- Но! Да те закарам ако искаш? На къде отиваш? - попита той

- Не е важно, но наистина закъснявам. Изслушах те и разбрах, че вече не си такъв! Знаеш, че не можем да имаме отношения както преди, но можем да останем приятели! - казах аз, наблюдавайки часовника си

* Започнах да бягам...вече закъснявах с пет минути и се обвинявах, та това за него беше много важно, а аз вече закъснявах. Чувствах се ужасно, изглеждах ужасно. Косата ми беше в ужасно състояние, а гримът ми бе размазан, но точно сега това не беше важно. Аз трябваше да съм там да подкрепям Джеръми! 

След 10 минути закъснение, аз най- вече бях пред изложбата. Натрупалите се хора отпред ми пречеха да влезна...започвах да се изнервям, но когато влезнах, аз не го виждах...

- Извинете, виждали ли сте Джеръми Холпс? - попитах възрастната дама пред мен

- Не, съжалявам. - отговори тя и продължи да разглежда картините

* От чантата ми се чу телефона, който звънеше. Но аз не можех дори още да проумея какво става! Защо Джеръми го няма, та той не би изпуснал такъв важен ден...тази изложба беше всичко за него, влагаше цялото си време за тази изложба, а дори сега го нямаше! 

- Ало? - натиснах зелената слушалка и зачаках за отговор

- Съжаляваме, че трябва да ви съобщим, но последния номер, на който Джеръми Холпс е звънял сте вие! - отвърна непознатата жена

- Какво е станало? Джеръми! - попитах, усещайки, че нещо лошо е станало

- Много съжаляваме, но той претърпя тежка катастрофа!

* Точно тогава всичко приключи за мен.