Единственото, което искам,
е животът някак си да спре.
Времето в ръката си да стискам
и този миг с теб да не умре.
Искам някак да се върнат,
онези времена щастливи.
Очите ми дори за миг да зърнат,
потоците ледени, пенливи.
Защо е нужно всичко това,
тъжно е, не мога да се справя.
И сълзите си сдържам аз едва,
от мъка в тях ще се удавя.
Да си отидат всички спомени,
да нямам и никаква упора.
Дори моментите изровени,
да изчезват под тежката умора.
Просто не искам да ги забравя.
Всичко около мен ме промени.
Изплъзват се каквото и да правя,
гневът ми изцяло ме плени.
