Силата във мене яростно напира
и кръвта ми бушува - не се спира.
Аз сам и всичките са срещу мен.
Луната залезе, настъпва нов ден!
Короната на главата ми тежи.
Могъщество на плещите лежи.
Надигам поглед и се вглеждам,
поемам дъх и сякаш се зареждам.
Небето надава вик гръмовен
и събужда се от своя сън вековен.
Готово е за моето царуване сега,
гордостта замества вечната тъга.
Пресягам се и слънцето хващам,
лъчите му към космоса препращам.
Вените издути ще се пръснат сякаш,
тръгвай със мен, не знам какво чакаш?
