IV.

2K 164 59
                                    

Ирина

Мразя го.

Смисъл, наистина го мразя. Срещала съм много представители на силния пол в живота си и с чиста съвест мога да заявя, че Хари определено е най-лошият.

Оправих някои неща в кухнята, включително прането (не моето, разбира се, аз нямах дрехи), изчистих боклука, който другият боклук остави след себе си и се качих в стаята си. Минавайки през стълбите нямаше как да избегна зоркия поглед, който Хари ми хвърли от бюрото на кабинета си. Исках да поспя. Като цяло аз не правех нищо друго освен да спя, чистя и готвя. Задушавам се в тази къща, толкова много искам да изляза, дори и ако Хари ме разкарва на каишка. Бих го помолила да изляза, но не смятам, че ще ми позволи. Не и толкова скоро.

- Ирина?

Почукването на вратата на стаята ми и гласът на Хари ме изкараха от транса ми. Станах бързо и отключих, отваряйки съвсем леко вратата.

- Да?

- Оправи се, след десет минути тръгваме.

- Чакай, какво? Къде? С какво да се оправя, нямам дрехи.

Хари ми хвърли едни дънки и тениска. Уоу. Можеше да ми ги даде вчера. Но не, нали е Хари.

- Спри да задаваш толкова въпроси, изнервяш ме. След пет минути да си долу.

- Нали бяха десет?

- Какво ти казах преди малко?

Изпуфтях наум, защото на този пак нещо му прещрака. Такъв гадняр е.

Облякох се набързо и взех стълбите до долу на четири крачки. Хари ме чакаше пред входа, въртейки един ключодържател около пръста си. Той отвори вратата и аз минах преди него. На алеята пред къщата ни чакаше същия джип, с който дойдохме от летището вчера. Бях готова да протестирам, ако ме накара да седна отзад отново, но той отвори вратата на мястото до шофьорското. Малка доволна усмивка си намери място на лицето ми. Сложих си колана и изчаках да тръгнем, накъдето и да се бяхме запътили. Бих го питала, но... След може би почти четиридесет минути път, той паркира пред огромна къща, може би дори имение. Мисля, че съм виждала такива в латиноамериканските теленовели, когато бях малка. С високите колони и палмите, стените в мръсно бял цвят и потенциално опасното количество кокаин в подземието. Шегувам се.

НепокорнаDove le storie prendono vita. Scoprilo ora