Непокорна

V.

Хари паркира черния си джип в подземния гараж отново. Все още ми бе трудно да осмисля колко ли пари притежаваше този човек. Той излезе от колата и се качи по малките стълби нагоре, които пък водеха до фоайето, оставяйки ме сама с мислите си. Сигурно пак не е на кеф.

Още ми бе трудно да асимилирам всичко, което се случи през последните два дена. От проблемите в бара и това как едва се измъкнах от мазните ръце на онези долни кучета, до това как попаднах в Америка. Кое е по-зле, не мога да бъда сигурна, но засега първата опция изглежда неблагоприятна за здравето ми. Друго си е да живееш в такъв лукс и да си защитен, дори и подтиснат от обстоятелствата. Но самата мисъл, че всичко, което Оливия каза, може да е било истина, ме плаши до необратима степен. А Оливия няма за какво да лъже, та тя едва ме познава. Освен това видях страха в очите й, щом разбра, че не знаех за "плана на Хари".

Как е възможно хората, които съм наричала родители през по-голямата част от живота си, да се ме лъгали и манипулирали по този долен  начин? Господи, та майка ми и баща ми са ме продали. За пари. На някого непознат. В последното не мога да бъда сигурна понеже както стана ясно, явно нашите крият още много от мен. Може би планът им е датирал от доста преди. Всичко това просто е твърде много информация. Твърде много истини, разкрити наведнъж. Болезнено, хилядите парченца реалност се стрелят с бясна скорост в моя посока.

Смисъл, да, не е лесно да събереш мислите си след подобни разкрития. Единственото, което не мога да преживея е собствената си глупост. И как не съм могла да забележа пошлостта в хората около себе си. Най-близките ми хора, моето семейство.

Останах така в колата на Хари около тридесет минути преди най-сетне да изляза и да се кача горе. Когато не искаш да го правиш, трудно е да се срещнеш с реалността. И то по този начин. Все пак си напомням, че нещата можеха да бъдат и доста по-брутални, но се разминах само с това. Колко ли момичета са нямали моя късмет? Дори и да знам, че Хари не е нахален, както други биха били на негово място, трудно ми е да кажа и една добра дума в ума си за него. Прекалено голям боклук е.

Денят се изниза набързо в съзерцаване на всеки малък детайл от къщата и аз легнах в леглото си изморена. Не защото съм правила кой знае какво, а защото като не правиш нищо си наистина уморен. Мразя да бездействам.