Numerals

Duo

Субудих се на крачка от бреговете на мистериозната река, течаща в противположност от нормалното. Не смеех да питам водачът ни повече информация за нея, защото, все пак, си оставам с нисшите права на един роб. Тръгнахме още със събуждането на предводителят, запътвайки се към вече немистериозните светлини, превърнали се в част от дневната светлина. О, Александрия, на къде ли ще ни предводиш?- е, нека не бъдем клиширани и продължим към пътешествието.

Втори най-голям град и собственик на есенциалното и най-голямо пристанище в империята, запътвахме се, дрипави и мръсни, в контаст на белите туники, разхождащи се из града в съвместност с многобройните пали с горни туники върху тях. Не получавахме особено внимание, защото точно по това време се беше разчула за изгорялата александрийска библиотека. Е, какво ме късае мен, че ли мога да чета?

Достигайки краищата на града, минавайки през него с лека форма на унижениеи виждайки александрийския серапеум, в съвместност с другите трупи роби, стигнахме до администрацията, управляваща местонахождението ни. В надежда да стигнем до там, ни се изпречи на пътя една, хубава на вид и енергична, жена с руса коса, разхождаща се без своя мъж.

-Теб съм те виждал!- каза водачът.
-Няма как да не си ме, скъпи, до преди месеци бях още робиня.-каза тя, усмихвайки се.
-Радвам се, че си се измъкнала от ръцете на юдейската администрация. Една Венера знае каква си сега с този външен вид!- каза той.

Да, виждаше се, че е проститутка още по пръв поглед. Тези руси и буйни кичури индикираха ясната професия на тази бивша робиня. Тя тръгна бързо и се запътихме отново към администрацията заедно с конника без своите коне. Ширееше се волно и широко името Август около града и все по-напредвайки към администрацията на екуитите, все повече се уморявахке от от неуморната жега.

Пристигнахме. На входа застанаха онеправданите от съдбата да изслушват чуждите изисквания хора, водачът помоли за индикацията към Юдея чрез току-що направените пътища. Отговориха му с отегчен глас, но с полезна информация. Тръгнахме към на север от администрацията, радостни и доволни от насоката. Водачът ни се падаше като пръв приятел. Никой не му знаеше името, но на вид беше млад. Беше странно човек да се държи толкова добре с нас, робите, поради факта, че ние си оставаме най-долната част на това общество.

Обстановката извън Александия бе монотонна и скучна, изпълнена с пронизващите очите ми от леките бурии пясък, напомнящ ми до някаква степен и за мястото, в което прекарах дълго време от живота си като роб (Е, не много дълго де). Ходенето нямаше да ни се отрази сравнително добре, както трябваше да прекараме 3 дни в ходене без почивка. Здравето на един от нас, деветте роби, се влошаваше с всеки ден. Казваше се както аз се казвах, но между нас, нискокачестевените същества, го наричахме Talpa поради многобройните бенки по лицето му. Беше стар и недъг до голяма степен, роб взет от Египет. Бе оценяван някога заради миролюбието и видимата си сръчност с чистенето. Водачът, поглеждайки към Талпа, извади монета в готовност, чакайки да намери подходящия момент, където ще остави един от нас, оставайки осем, точно както дните от седмицата. Може би и ние ще измрем с всеки един от тези дни, или пък не? Кой знае?