Psycho love. {H.S.}

You're not going anywhere.

-Хора!-успокоих се , когато Лекси влезе задъхано в стаята. 

-Мамка му, Лекси!Изплаши ни! - казах ядосано и прокарах ръка през косата си.

-Аз..съжалявам... - сложи едната си ръка на коляното , а другата върху гърдите, поемайки си въздух. След няколко секунди проговори. - Хари. Майка ми е тук.

-Тук?Как така? - обади се Скай.

-Ами ..полетът и' е отменен ,което означава , че бързо трябва да се измъкнем. 

-Хубаво де , ама тази шибана стая има ли изход? - раздразнено попитах , а Лекси извъртя очи.

-Очевидно има , щом е била заключена , но къде е ? -Лекси започна да оглежда всеки един ъгъл от стаята , но не успя да намери нищо.
Изведнъж се спря навали се надолу към един от ъглите и отлепи нещо подобно на тапет. Обърна се към нас с голяма усмивка и показа парчето хартия . Ние всички се втурнахме и отлепихме от стената всичкия тапет. И изведнъж вратата се показа. Огромна , дървена , махагонова , но заключена . Сериозно ли? И , когато мислиш , че си близо до изхода все нещо се прецаква.

-Я , стига!- Клаус раздразнено простена и ритна вратата с крака си.
Най-после виждам , някакво различно действие от него. Скай се стресна от удара , а Лекси погледна с недоумение. 

-Стига , брато. Ще намерим начин. - потупах рамото му.
-Не!Ти не разбираш, трябва да се махнем от тук! - изкрещя.

Анонимна гледна точка*

Няколко часа по-рано. (късно вечерта.)*

Сега е моментът в , който тази лудница ще изчезне завинаги. Твърдо решен съм да изгоря Броадмоор до основи и нищо няма да ми попречи да го направя. Ама , че охрана . Как може да им се има доверие?Вместо да пазят , спят. Та как няма да има убийци? Точка за мен. Слязох в мазето и се запътих към крилото. Източих водата от резервоара на противопожарните пръскачки и го напълних с бензин. Пуснах пръскачките и цялата болница се бе напоила с бензин. Хубаво , че поне подът е от дърво , улесняваше ме много .
Утре сутринта ще пусна клечка кибрит и бум!Всичко ще изгори до основи. Джеб и дъщеря и ги нямаше , така че няма да е сложно. Излязох и се запътих към килията си , но когато чух гласовете на охраната максимално близо се долепих до стената.

-Сигурно , някъде нещо се е запалило и моментално противопожарните пръскачки са се включили. - каза единия.

-Да , сигурно. - другият повдигна раменете си и се запътиха на някъде.

Отдъхнах си и продължих спокойно напред.

-Хей, ти!- замръзнах на място. Ами сега? Не си бях взел оръжие , какво щях да правя?- Как се измъкна?- присви очи и сканира лицето ми. След това се опули на среща ми , досети се кой съм и какво правя. -Не мърдай! - извади пистолет и го допря във врата ми.

Не е познал. Светкавично се обърнах и ударих пистолета ,който се приземи на земята. След това ритнах охраната в корема , а той се преви от болка. Ударих и главата му отново с ритник и той падна на земята. Няма да го убивам с пистолета , защото ще се чуе гърмящия звук и ще ме хванат ,но ако го оставя жив отново ще ме хванат. Затова хванах главата му в ръцете си и я забивах многократно в пода ,докато най-сетне не се смаза . Проверих пулса му .Нямаше такъв .Изтрих кървавите си ръце върху униформата му и си тръгнах .Минути по-късно си бях в килията ...

Отново в сегашното време*

Гледната точка на Хари*

Бях се ядосал адски много ,защото нямаше как да се измъкнем.Опитах се да отворя вратата като натисках бравата постоянно , но нямаше шанс да се получи. Удрях с крака си многократно в нея , но не искаше да се счупи. Капки пот се стичаха по лицето ми и при всеки удар във вратата крещях , а Скай премигаше.

-Стига , Хари. Ще се нараниш. -Скай обхвана рамената ми и ме погледна разтревожено.

-А, не! Стига вече! -Клаус се ядоса и ритна силно бравата с крака си. Тя падна на земята и вече можеше да излезем.Откъде я взе тази сила?
Нямаше значение в момента. Скай и Лекси започнаха да подскачат от радост , а аз се усмихнах широко. Тръгнах да излизам , но Клаус попречи пътя ми.
Погледнах го въпросително , а той поклати глава.

-Вие никъде няма да ходите!-извади нож от джоба на гащеризона си и се усмихна зловещо.

Това не го очаквах...