2. Дължа ти живота си.

261 20 0
                                    

Погледнах към мястото на новото момче, но него го нямаше?

Странно до минута беше тук?

Взехме си нещата и се запътих към следващия ми час.

Получих известие на телефона си и го погледнах. През това време усетих как се блъскам в някого и си изтървах нещата. Погледнах нагоре към човека и осъзнах, че това е новия ученик- Хари.

- С-съжалявам, не те видях. - извиних се набързо и се наведох да си взема нещата , но тогава , очевидно и той се беше навел заедно с мен, защото си ударихме главите.

Ох..

Засмях се неловко и се извиних отново и той ми се усмихна мило. Усмивката му беше като на ангел.

Имаше много сладки трапчинки.

Както и да е...взех си нещата и влязох в стаята както и той след мен. Хари зае своето място и осъзнах, че няма друго свободно , освен неговото.

Преглътнах и се приближих към него.

- И-извинявай..може ли да седна до теб? - попитах плахо , а той просто кимна. Настаних се до него и си извадих нещата, а той си вирна краката върху чина.

Какъв непукист.

Не казах нищо, а просто си отворих тетрадката и започнах да преговарям.

След като часа започна, той продължи да си държи краката на масичката. Госпожата му направи забележка, но той просто я игнорира.

Госпожата не си направи труда да му се скара отново и започна да си преподава урока.

Усещах очите му върху себе си и това ме смущаваше. Не обичах да ме гледат или да съм център на вниманието. Също така бях доста срамежлива и не ме биваше в това да се сприятелявам. Докато Ейми не беше така. Тя беше дива, забавна, красива, всички я познаваха, знаеше как да се забавлява, имаше много приятели, а аз бях нищо в сравнение с нея. Наистина. Понякога се чудя, защо изобщо контактува или дружи с мен, та аз съм толкова скучна...

Неусетно деня свърши и си взех всичките неща и се запътих към изхода, но тогава чух името си и се обърнах назад.

- Хей, Роуз нали? - пред мен стоеше Хари и ме гледаше с пробождащите си зелени очи. Аз просто кимнах в знак на отговор и го погледнах в очите.

По дяволите , можеш да се изгубиш в тях. Толкова зелени. Толкова красиви. Но имаше нещо в тях, нещо много завладяващо. Караше ме да искам да го опозная, да науча повече за него, изглежда като наистина интересна личност.

Хари ми подаде скицника ми.

О не..

- Ами , забрави го под чина.- каза той, а аз се ококорих.

Боже, надявам се да не го е разглеждал, беше пълен с излагащи рисунки...сигурно ме мисли за загубенячка. Обичах да рисувам, Ейми ми казва, че съм наистина добра, но аз не смятам така.

- Аз..ъм да, благодаря. -взех го набързо и тръгнах.

Вървях мислейки за днешния ден.

За всичко случило се.

Сложих си слушалките мислейки за всичко, игнорирайки света около мен.

Бях потънала в толкова дълбоки мисли, че не осъзнах кога и какво се случи.

Усетих как бях грубо изблъскана от пътя и как бясна кола профуча покрай мен и се заби в дървото.

Наоколо цареше хаос.

Хора викаха, колата беше цялата смачкана в дървото, а човека в нея сигурно дори вече не е жив... Бях уплашена до смърт и се огледах и видях как Хари ме беше обгърнал към себе си. Сърцето ми биеше лудо и дишах тежко.

-Хари! Господи, много ти благодаря, наистина! Дължа ти живота си. - гушнах го силно и го погледнах в очите, а моите бяха насълзени.

- Спокойно, не се притеснявай. - говореше бавно и спокойно в ухото ми докато галяше гърба ми- аз съм тук. В този момент бях наистина щастлива, че той е тук. Ако не беше, щях да последвам човека в колата.

- Не, наистина , Хари, ако не беше ти, щях вече да съм... - Хари ме погали по бузката и ми се усмихна.

Благодарих му искрено отново и се прибрах.

Наистина му бях много благодарна. Не искам и да си помислям какво щеше да се случи , ако той не беше там и ако не беше ме спасил. Странното е ,че покрай него винаги или ще се спъна, или ще се блъсна в него, или ще кажа нещо идиотско. Пред него изглеждам като тотален загубеняк.

Under Your Control (Harry Styles Fanfiction)Where stories live. Discover now