Now I am the bad one

Chapter 15 - The truth

Гледната точка на Емили* 

Събудих се и се хванах за главата. По дяволите. Болеше ме ужасно много. Не си спомням нищо от снощи. Помня само как отидохме до бара. Огледах се и установих, че съм в стаята си. Как по дяволите се озовах тук? 

Изправих се бавно и видях, че съм с роклята си от вчера. Тръгнах към гардероба, но се спънах в токчетата си и паднах.

- Мамка му. - казах тихо аз. 

Станах и отидох до гардероба. Взех хавлията си и излязох от стаята. 

В цялата къщата се чуваше шума само от долния етаж, но реши, че после ще проверя. Сега трябваше да махна миризмата на алкохол и цигари, да се преоблека и да пия хапче. 

Взех си набързо един душ, върнах се в стаята си, облякох си една бяла рокличка, която имаше колан, а надолу от него се разкрояваше. Пооправих плитката си и слязох долу. Отидох в кухнята и видях Хари. 

- Добро утро. - поздравих го аз. 

- Наспа ли се? - попита той.

Аз кимнах и започнах да търся хапче. 

- Главата? - предположи той. 

- Мхм. - казах аз, все още търсейки. 

- Седни ще ти намеря хапче. 

Усмихнах му се и седнах на един стол. След няколко минути той ми подаде едно хапче и чаша вода. Взех ги от ръката му, а той следеше всяко мое движение без да отделя погледа си. След като изпих хапчето си, погледнах Хари и попитах: 

- Колко изпих? 

- Цяла бутилка. - каза спокойно той. 

- Ох, по дяволите. - казах аз и се хванах за главата. - Имам чувството, че главата ми ще експлодира всеки момент. 

Хари се засмя и отиде до котлона. 

- Какво правиш? - попитах аз. 

- Палачинки искаш ли? - каза той. 

- И питаш? Не стига, че главата ме цепи, ами и корема ми къркори. 

Чух го как се засмя и казах: 

- Не се смей Стайлс. 

Загледах се в него и го наблюдавах какво правеше и колко добре се справяше. 

Добре, че свърши бързо и не ми даде време за много мисли, защото бях доста заета с хапването. След като закусихме се разбрахме да идем малко на плажа. Нашите пак ги нямаше Хари, каза, че били отишли на разходка до съседния град или нещо такова. Не разбрах точно. Както и да е, облякох си банския на цветята, сложих си отгоре нещо, взех чантата си и слязох долу. Хари вече ме чакаше, затова направо тръгнахме.