Историята не е кражба , а с цел разпространяване !!
Тя имаше само една мечта, да стане като момичетата по - модните списания.
Той беше един от най - отговорните, че всички се подиграваха за теглото й.
Тя замина, но след време отново се върна. Сега...
Вратите пред мен се отвориха и аз хванах по здраво ръката на баща си. Огледах се и всичко беше просто невероятно. Всички хора около мен ми се усмихваха. Мои познати и приятели ме гледаха и се усмихваха широка. А аз, аз бях толкова нервна, че имах чувството, че ще се спъна. Огледах се още малко и видях Раян и Мелиса, който ми се усмихваха, после видях майка си, която ми се усмихваше и плачеше в същото време. Видях и Анн, Джема и новия мъж на Анн, които също се усмихваше широко и Анн, която плачеше.
Отклоних погледа си и погледнах напред. Видях го да стой отпред. Облечен в черен костюм. В момента, който очите ми срещнаха неговите зелени орбити, сърцето ми се стопли. Почувствах как всички я стрес изчезна, и на негово място се появи спокойствие. Усмихнах му се, но в същото време усетих как щях да се разплача. Прехапах устната си, за да се успокоя и си повторих, че всико е наред и не трябва да плача, защото всички труд за грима ми щеше да иде на вятъра.
Татко спря и подаде ръката ми на къдрокосото момче пред мен.
- Пази я синко, както би пазил живота си. - каза татко ми, усмихна ми се и отиде до майка ми.
- Днес ме се събрали да свържем в брак, тези Емили Смит и Хари Стайлс. - започна свещеника, но след това аз просто изключих и се загледах в момчето пред мен, което не спираше да се усмихва.
Всичко беше перфектно. След като Мелиса ми се извини, с нея започнахме да се опознаваме и да се харесваме. Може да се каже, че сега бяхме приятелки. Алисън, винаги бе до мен и бе щастливо женена за Найл. Между другото, тя бе бременна и скоро трябваше да ражда. Доктора и бе казал да не мърда от вкъщи и аз и казах, че няма да е проблем, ако не дойде, но тя каза, че за нищо на света няма да пропусне сватбата ми.
Колкото до момчетата те записаха договор и сега имаха доста успешна кариера, което им помагаше да си изкарват парите.
А аз, е аз завърших и започнах да работа като дизайнер. Сега бях един от най - известните дизайнери в Лондон. Беше доста трудно докато избера каква професия да следвам, но в крайна сметка, последвах мечти си. Е да за момент бях забравила за тях, но тогава се сетих. С Хари живеехме заедно и не можехме един без друг. Той беше всичко, което имах, а аз бях неговото всичко.
- Време е за обетите ви. - подкани ни свещеника. - Хари.
- Мила моя Емили, искам да започна с едно извинявай. Искам да ти се извиня, за всичко, което съм ти причинил и болката, през която съм те накарал да минеш. Съжалявам и ще ти го повтарям до последния си дъх. Искам да ти кажа, че бих дал живота си за теб и бих направил всичко възможно, за да те накарам да се почувстваш специална, защото ти си такава. Разбрах го в деня, в който те видях да влизаш в класната стая. Знаех, че все някой ден с теб ще свършим тук. Ти в бяло, а аз в костюм и ще се вричаме един на друг. Знаех го още тогава и бях готов да го направя истина. Обещавам ти, че ще съм с теб независимо през какво минаваме и колко трудно и сложно е то. Обичам те и винаги ще съм до теб. - каза Хари, а аз се разплаках.
- Емили. - подкани ме отеца.
- Скъпи Хари, в началото бях невидима за теб, но толкова много те исках. Сякаш сърцето ми казваше, той е правилния. Трябва да си с него, но аз не му вярвах мислех си, че просто си внушавам. Въпреки всичко през което преминахме, аз знам едно. То ме направи силна и ме накара да осъзная, че понякога любовта изисква жерти. Понякога големи, но по някога малки. Важното е в край на сметка всичко да завърши с щастлив край, както в приказките, както в нашата приказка. Нямам кой знае какво да ти обещая освен, че ще ти дам всичко. Ще дам всяка част от мен, за да ти помогна, с каквото е нужно и за да те направя щастлив. Радвам се, че в този ден съм тук с теб и че ... - започнах аз, но се почувствах леко нервна, това определено щеше да е голяма новина за всички. - ... и че нося твоето дете в себе си. По - хубаво не съм си и мечтала да бъде. Обичам те!
- Наистина ли си бременна. - попита Хари преди свещеника да е казал каквото и да е.
Аз само кимнах, а от очите ми се изтърколиха още няколко сълзи, а аз се усмихнах още повече, точно както Хари.
- Обявявам ми за съпруг и съпруга, може да целунете булката.
Хари се приближи до мен, уви ръцете си около кръста ми, след което прошепна в ухото ми:
- Обичам теб и малкото човече в теб!
- Обичам те, завинаги! - казах аз, срещу устните му.
- Завинаги. - повтори той и ме целуна
Oops! This image does not follow our content guidelines. To continue publishing, please remove it or upload a different image.
