My Lovely Moana (MLM)

chapter IX ™

27 February 2017, New York

11: 30 am

monabutwithanA texted gillsmithman

monabutwithanA: Сериозно, защо оставаш въобще за през нощта, щом когато се събудя, все те няма? 

monabutwithanA: Как да знам, че не си избягал още щом съм заспала?

monabutwithanA: Можеш поне да ми отговориш.

gillsmithman (11:45 am): Моана, а ти можеш да изчакаш 15 минути без да изпадаш в паника. Работя. Съжалявам, но тези милиони не се изкарват сами.

monabutwithanA: То пък едните милиони.

gillsmithman: Не ме карай да ти снимам банковата ми сметка и да те разплача.

monabutwithanA: О, по-добре ми дай номера на кредитната си карта.

gillsmithman: Не си ли самата ти нахално богата?

monabutwithanA: Завиждай.

gillsmithman went offline

- Какво, по дяволите, правиш тук?

- Внимавай с езика. - Джилиард бутна вратата и се шмугна покрай Моана, преди тя да успее да го спре.

- Не съм ти разрешила да влизаш!

- Кажи ми кога съм питал за разрешението ти.

- Снощи - отвърна тя със смях и се изчерви.

Мъжът спря на прага на всекидневната и я погледна през рамо. Моана, жената, която можеше да го изкара извън нерви за десет секунди и да го прелъсти само с поглед, стоеше с коса, прибрана в рошав кок, и ризата му от вчерашната бизнес среща, закопчана накриво върху иначе голото й тяло.

- Трябваше, иначе можеше да ме съдиш.

- Не си ли на работа, Смит? - Мо се врътна на пети и влезе в кухнята, където цареше пълен безпорядък.

- Мислех, че ще почистиш.

- За какво да чистя, като пак ще изцапам?

- Моля те, мръдни от печката. - Джилиард я хвана за раменете и нежно я избута в страни. - За Бога, Ана, от теб се изисква да направиш просто яйца, какво е това?!

Моана с вдигнати вежди измери странната жълтеникава каша, изгаряща в тигана, и после наистина потресения Джил.

- Яйца - отговори простичко.

- Така ли? Ще ти направя услуга и ще направя това - Джилиард спря котлона и изсипа яйцата в мивката.

- Смит, какво си позволяваш?! - посегна да вземе тигана от ръката му, но в следващия миг той я притисна към плота и я вдигна, за да седне на него. 

Тиганът с трясък падна на пода и Джил небрежно сви рамене, измънквайки, че просто не е уцелил мивката.

- Тъжно е, когато мъжете имат проблем с това - отвърна Моана, а Джилиард секна неловкия смях на собствената й шега с целувка.

Моана обви ръце около кръста му и зарови лице в идеално изгладеното му сако, подръпвайки разсеяно тъмно синята му вратовръзка.

- Е, аз трябва да тръгвам  - не бе минала и минута и Джилиард бавно се отдръпна.

- М-моля? - Мо го зяпна, като търсеше шегата в гласа му.

За какво бе дошъл, само за да си тръгне ли?

- Саманта ме чака отвън и сериозно ще побеснее, ако закъснеем повече за срещата с президента. Шегувам се, не с президента, но е близко.

През един дълъг и напрегнат миг Моана просто го гледаше, после го дари с най-сладката си усмивка, избута го и скочи от плота. 

- Хайде, изчезвай - перна го по рамото, извади от хладилника бутилка шампанско и се запъти към спалнята, без дори да погледне назад. Вратата се затвори след нея и след миг песен на Ники Минаж огласи апартамента.

Джилиард Смит с блеснали очи напусна апартамента на момичето, решен другия път, дори и президента да го търси, да го остави на изчакване.