My Lovely Moana (MLM)

chapter XI ™

29 March 2017, Rio De Janeiro, Brazil

Gilliard Smith(243-853) called Moana Francisco(888-234)

03:45 am

Джилиард: Моана? Важно е, не ми затваряй.

Моана: Джил? Колко е часът, по дяволите... Дай ми минутка. Окей, добре. Не сънувам, предполагам. Какво има?

Джилиард: Не мога повече.

Моана: Как така не можеш повече? Какво имаш предвид?

Джилиард: Сделката се разпадна. И ти си виновна. Никога не съм бил толкова разсеян, глупав, правя малоумни грешки и губя пари, Моана, не пари, а милиони. Това е краят.

Моана: Ти шегуваш ли се с мен? 

Джилиард: Изобщо не се шегувам. Стани, налей си едно питие и приеми истината. Или вече си изпила целия мини бар в стаята?

Моана: Питие ти налях още щом ти чух гласа, не се притеснявай. Джил, сериозен ли си? Осъзнаваш ли какво, майната ти, ми казваш?

Джилиард: Да. 

Моана: Нямам думи. И да те убия, ще ти е малко, знаеш ли?

Джилиард: Добре. Ела да отвориш вратата и ме убий на място, ако щеш.

Моана: Какво?

Джилиард: Какво, какво? 

Моана: Какво каза да отворя?

Джилиард: А, нищо. 

Моана: Чакай, някой чука. Смит, ако това си ти, ще те убия. Кълна се, ще те убия.

Джилиард: Хайде де, чакам.

Moana Francisco(888-234) ended the call

02: 34 pm, 30 March

- Това не беше забавно, Джил, престани да се смееш. Престани! Беше извратено, подло и грозно. Ако някой друг мъж го беше направил на някоя друга жена, тя никога повече нямаше да му проговори. И с право - натърти на всяка една дума Моана.

- Тогава ти защо все още ми говориш, Мо?

Джил я придърпа към себе си. Моана зарови пръсти  в мокрия пясък и помълча, преди да вдигне поглед и да отговори. Носеше дълга бяла рокля и перли. Джилиард бе по мокасини и с разкопчана светло синя риза. Плажът беше почти пуст. Постараха се да намерят такова място, защото искаха целия свят за себе си. 

- Защото пропътува хиляди километри, за да си с мен.

- Ти си толкова интересна и различна жена, че да се появя с букет на вратата ти... Просто нямаше да се получи, нали разбираш? 

- Какво да се получи, Джил? Ние вече сме заедно.

- Искам да те печеля отново и отново. Завинаги.

Моана се завъртя и изтича до водата. Слънцето бе на път да залезе, а Рио тепърва да се събуди за вълнуващия си нощен живот. Момичето усети лека дъха заедно с полъха на вятъра. След три дни трябваше да си тръгне. И въпреки че можеше да се върне винаги когато поиска и когато може да открадне няколко почивни дни, нямаше да е същото. Защото въпреки че телефонното обаждане я бе ядосало, когато отвори вратата и го видя там по обикновени дънки и тениска, с малък пътнически сак в едната ръка, а с другата подпрял се на рамката на вратата, бе по-щастлива от всякога. И се смя от сърце. Мрази го само малко. Истината за Моана и Джил беше, че бяха едни богати садисти, с големи сърца, разни идеали и твърде много пари, за да имат каквито и да е морални ценности, освен ако нямаха изгода от това, разбира се. Бяха перфектни един за друг. 

- Това е много сладко. Искаш ли да отидем на бар тази вечер?

- Само това ли ще кажеш?

- Ще кажа само това и няма да ти се сърдя, че ми наговори тези глупости само заради елемента на изненадата. 

- Наистина ли мислиш, че бих скъсал с теб, защото си на пътя на кариерата ми? Мо, след толкова години нищо не може да застане на пътя на кариерата ми. И да загубя един или два милиона нищо няма да се промени. А ако загубя теб, какъв е смисълът от всичките тези милиони? Те не са щастие.

- Откъде да те знам. Наистина, Джил, не те познавам още.

- Тогава ти обещавам да ме опознаеш. Истинското ми аз.

- Сигурно и то е толкова арогантно и чаровно като тази фасада - Моана направи кавички с ръцете си, убедена, че вече е видяла предостатъчно от "истинското му аз". - Нямам точно това предвид, Джил, ами че... малко или много и двамата сме се изградили като личности в светлината на славата, на парите и на един живот, който... прави те такъв, че нямаш истински характер. Имаш пари.

Джил се замисли. Вървяха бавно, вълните се разбиваха в краката им. Бързи латино ритми долитаха от някъде на плажната улица. В далечината се виждаше как едно семейство яде сладолед. Малкото им момиченце изцапа цялата си блуза с шоколадова глазура.

- И какво от това? - внезапно спря Джилиард и дръпна Моана за ръката. Доближи лицето си до нейното, обви ръка около пуснатата и коса и я дръпна леко и нежно. - Нека бъдем безсрамно богати и повърхностни, щом можем.

И Джилиард я целуна и в този момент Мо се замисли, че ако нямаше характер и бе една плоска, празна кукла, нямаше да може да го обича така. Така както в този перфектен момент, който искаше да задържи завинаги.