TEXTING WITH MY EX ( +18 ) [COMPLETED]

Chapter 30 // Dream come true.

Отворих синено очи, мрънкайки. Усещах нещо, което гаделичкаше лицето ми и сбръчках нос.

- Добро утро, слънчице. - видях веселата усмивка на чернокосия и изпуфтях, припомняйки си всяка секунда от снощи.

- Боже! - измрънках и се прозях, покривайки с ръце лицето си. - Ужасно ми се спи. - въздъхнах.

- Кара, почти 10:00 часа е. - засмя се. - Оу! Весела Коледа! - усмивкага му стана още по-широка.

- Коледа е! - извиках и се изправих в седнало положение, прикривайки тялото си с чаршафа.

- И аз това казвам. - отново се засмя и стана.

- Мама и татко след два часа заминават. Трябва да побързам. - станах и напуснах стаята му, насочвйки се към тази на Найл.

Влязох и по най-бързия начин се изкъпах. Облякох си бельо, камуфлажен екип и едни черни кубинки. Вързах косата си на опашка и слязох на закуска.

- Здравейте! - поздравих, прозявайки се. - Весела Коледа! - дарих ги с усмивка.

- Весела Коледа, сестричке! - получих си сутрешна топла прегръдка от Найл. - Защо си станала толкова рано? - отпи глътка от кафето си.

- Моля? - погледнах го объркано.

- Едва 8:30 часа е. - вдигна рамене.

- Зейн! - изръмжах, а той тъкмо влизаше.

- Какво съм пропуснал? - разроши косата си.

- Зейн! - изръмжах отново и тръгнах към него, но Луи ме спря, хващайки ръката ми.

- Какво съм направил? - гледаше объркано.

- „Почти 10:00 часа е." - имитирах го, а той се изсмя.

- Иначе нямаше да станеш. - мина покрай мен, но заобиколи около Найл. - Добре, страх ме е от теб. - вдигна безпомощно ръце.

- Пикльо! Какъв мъж си, че да те е страх от едно момиче?! - изсъсках.

- Такъв, който снощи те чу... - прекъснах го.

- Ще те пребия! - сопнах се.

- Чудесно начало на празника. - въздъхна отчаяно Лиам.

- Марш в хола! Веднага! - присви очи брат ми.

Измърморих си нещо и напуснах кухнята, вървейки след Луи и Хари, които се държаха странно.

- Кара, това е за теб. - двамата ми подадоха един голям подарък, получавайки си доста объркан поглед.