TEXTING WITH MY EX ( +18 ) [COMPLETED]

Chapter 36 // Me and U, forever!

- Аманда, говори! - повиших несъзнателно тон.

- Надявам се някой ден да намерил сили да ми простиш. - в очите и се заформиха сълзи.

- По дяволите, момиче! Искаш да ме побъркаш ли? - извиках, което накара дъщеря ми да зплаче. - Шшт, съжалявам, мила моя. - зашепнах, люлеейки я на ръце. - Кара, би ли я взела? - обърнах се към нея, а тя я пое и веднага я притисна към себе си.

- Каси.. - очите и се затвориха за миг. - Не знам как да го кажа. - изрече, което допълнително ме издразни.

- Аманда, говори! - изсъсках.

- Аз...ще ви оставя. - Кара посегна да остави Каси в кошчето, но сестра и я спря.

- Недей! Трябва и ти да го чуеш. - след думите и извърнах поглед към синеоката, която си личеше колко неловко се чувстваше.

- Слушам! - заявих с раздразнение вече.

- Дейвид, Каси... - преглътна тежко. - Тя не е твоя дъщеря.. - изтърси и сякаш нож се заби в сърцето ми.

- Какво? - изсмях се. - Не разбирам. - премигнах бавно. - Отговори ми! - креснах.

- Дейвид, успокой се. - гласът на Кара се чу тих и спокоен.

- Искам да ми обясниш! - изръмжах.

- Всичко ще ти обясня, само не викай, моля те. - сълзите вече се стичаха по бузите и.

- Давай! - стиснах челюстта си. - Чакай, а кой тогава е бащата? - едва изрекох последната дума.

- Кевин.. - промълви сестра и.

- Кълна се, до скоро аз самата не знаех.. - прекъснах я.

- От кога си на ясно с това? - стиснах ръцете си в юмруци.

- По-малко от месец. - отвърна с вина.

- Месец!? - отново се изсмях. - Знаеш това от толкова време и реши да ми кажеш чак сега, когато вече я видях, когато я прегърнах и се влюбих в нея? - попитах на висок тон.

- Не исках да ме отблъснеш! - проплака с глас.

- Дейвид, моля те, нека после говорим. - Кара сложи ръката си върху моята с умолителен поглед.

- Заболя, Аманда, ужасно заболя. Не очаквай да ти го простя. - поклатих глава разочаровано и тръгнах към вратата.

Чувствах се измамен и наранен. Бях толкова щастлив, че съм баща,че имам дъщеричка, а сега всичко това беше разбито.