Глава2

307 27 5
                                    

Г. Т Юнги
Часът беше скучен. Аз си драсках. Част свърши. С Бам се видяхме. Той каза че ще ме  запознава с някакви негови приятели. По пътя към неговите приятели си говорихме.
-Ей, какво ще кажеш за момичето, което стоеше до теб?!?-попита той
- Тоест?-отвърнах учудено аз.
- Тоест харесва ли ти?
- Не!-отсякох аз.
-Какво????-попита много учудено той.
- Какво 'какво'??!-бях много учуден
-  Всички момчета харесват това момиче , а ти не?!??
- Не е мой тип.
- Скоро да си си удрял главата, или да са те удряли?-попита той.
- Ам...не.Защо?
- Ох боже...
- Нищо не разбрах.
- Ей, виждаш ли групата от момчета ей там?-попита той.
- Да.
-Е това са моите приятели.Сега ще те представя.
- Се тая.
- Ох...С тоя тъп непукизъм.- аз само извартях очи. БамБам ми каза да го изчакам малко по настрани, а когато ми направи знак да отида при тях. След малко  той ми направи знак да отида при тях. Те ме посрещнаха много приятелски настроено.
- Здравей. Аз съм Джънгкук. По малък съм от вас с 1 година.- каза един с светло кестенява коса.
- Аз съм Мин Шуга.- казах аз, като нарочно замених Юнги с Шуга, защото много мразя това име.
-Не си ли Мин Юнги?- попита друг с кестенява коса.
- По принцип: да. Дефакто: ако ме наречеш още веднъж Юнги ще ти разбия зъбите.-казах най спокойно аз.
- Уау! Много си мил.- каза онзи Джънгкук и всички се засмяхме.
Първият звънец би. Трябваше да отиваме към салона, защото имахме Ф.В.С.
Общо взето първият ден мина добре.Когато се прибрах направо легнах на леглото. След 1 час реших, че съм гладен. Ядох и седнах да си напиша домашните. Да ама не. Нещо въобще не можах да се концентрирам. Само надрасках нещо, колкото да имам домашна. Включих си телефона да се зарежда и влязох да се изкъпя. После се облякох и легнах.

Рапърско сърце Where stories live. Discover now