Рапърско сърце

Глава 2

С Куки се прибрахме и си легнахме. На др ден алармата ми звънна, а аз я изключих. След 5 мин звънна и тази на Джънгкук и вече ставането беше неизбежно. Тоя човек обаче си спи...
- Ставай бе, идиотче!- започнах да го ръчкам. Той отвори леко очите си.
- Да добро утро и на теб.- каза той.
- Ако не попързаме, ще закъснеем за училище и утрото няма да е много добро.- казах аз.
- Добре де. Ставам.- каза той.
След като се приготвихме закусвахме и тръгнахме към училище. По пътя се държахме за ръце и си говорехме на различни теми. Когато пристигнахме в училище аз исках да отдръпна ръката си, но той не ми пазволи.
Аз го погледнах учудено.
- Куки какно правиш?- попитах аз
- Нищо. Държа гаджето ми за ръка. Не може ли?- попита той.
- Ами...нз. Мислех си че вама да казваме още. Все пак...- казах аз
- Защо пък не?!- попита той.
- Не знам. Просто така мислех.- казах аз.
- Е ти си си мислела така... Аз мисля на те представя на приятелите ми.- каза той.- Съгласна?
- Да. Добре.- казах аз.
Отидохме при групичката му. Том имаше 5-6 момчета...
- Здрасти хора!- поздрави бисквитката.
- Охо, здрасти Кук.- поздравиха го другите.
- Та, искам да ви представя приятелката си.- каза той.- Така, момчета, това е Джису, моята приятелка, както разбрахте. А Джису, това са момчетата.
- Здравейте.- казах аз.
- Здрасти.- казаха всички без Юнги. Той беше се замислил,май...Е все тая.
- Аз съм БамБам.- каза едно от русокосите момчета.
- Аз съм Джаксън.- каза друг русокоско.
- А аз съм I.M.- каза един друг който обаче беше със кафява коса.
- Аз съм Таеянг.- каза още един.
- А ти мен ме познаваш...- каза Юнги.
Куки се учуди.
- Хах да...- казах аз.
- Яя вие от къде пък се познавате?- попита бисквиткото.
- Ами...- чудих се какво да измисля.- просто едно междучасие се запознахме.- казах аз.
- Да.- потвърди Юнги.
- Ок. Айде да влизаме, че още малко и ще закъснеем.- каза... някой.
- Добре.- казахме в хор.
Ние с зайчето се целувахме и се разделихме.
          Пропускане на времето
          В голямото междучасие
Голямо! Най сетне. Станах и тръгнах да отивам към Куки, обаче някой ме дръпна за ръката и докато усъзная какво се случва, бяхме зад даскало. Видях че човекът беше Юнги.
- Ъм...здравей.- казах аз.
- Обичаш ли го? - попита той.
- Кого дали обичам?- попитах аз.
- Джънгкук?- попита той.
- Ако не го обичах щях ли да съм със него?- зададох риторичен въпрос.
- От къде да знам. Може да са ти платили...- каза той.
- Ти нормален ли си? Любовта пазарува ли се?! - попитах аз.
Той млъкна.
- Мога ли да си ходя вече.?- попитах аз.
- Да, разбира се.- каза той.
 

Следва продължение....

Здрастихора. Ето и новата глава. Ще ви помоля да ми кажете мтенията си за историята ми.
      До скоро!