I have so much of you in my heart

Новото момче

Вече беше минал месец от както съм в новото ми училище. С Макейла станахме много близки. Всеки ден излизахме заедно, ходихме на пазар и дори се записахме на спортни танци. Вече бях започнала по малко да разбирам и френския и английския и успявах да си говоря с учителите и децата. Първи час имахме математика.
Когато госпожата влезе в стаята всички започнаха да се смеят и се учудих защо, но като видях имаше момче.Беше висок и облечен с розова тениска с надпис "Past versus future" и сив анцунг. Той седна до мен и ми каза:
-Здравей. Аз съм Даниел. Приятно ми е.
-Аз съм Делия. На мен също.
Докато се усетя часа вече беше свършил. Беше последният час за деня. Отидох при Макейла и започнах да я разпитвам за новото момче:
-Маааак! Кое е това момче? От къде идва?
-Успокой се малко де. Идва от Румъния, но казаха, че говори руски.
Тогава сърцето ми започна да бие силно. Помислих си "Ехаа колко много общи неща имаме". Някой ме бутна по рамото и аз се обърнах. Беше новото момче-Даниел.
-Здравей. Не исках да те оплаша. Исках само да поговорим.
-Всичко е наред. За какво искаш да говорим?
-Разбрах че знаеш руски и румънски.
-Правилно си разбрал.-засмях се.
-Искаш ли....да отидем в библиотеката?- попита ме срамежливо той.
-Може би някой друг ден, съжалявам. Сега съм на танци.
-Ходиш на танци ли? Аз също. Днес ще започвам.
-Уау! И аз.
-Ще бъде забавно ако се паднем заедно.
-Хаха, да.-засмяхме се и двамата.
-Чао.
-Чао.
С Макейла вече бяхме пред залата. Имаше доста хора. И двете бяхме притеснени, защото не сме ходили досега на танци. Хореографът дойде и отключи. Като влязохме останахме с отворени усти. Залата беше грамадна и с много огледала. Беше невероятно! Малко след като започнахме с танците дойде и Даниел. Казах си"Йееее". Вече към края трябваше да сме по двойки. Момче и момиче. Аз не познавах никой освен Дани и Мак. Тогава той дойде при мен и ме пита:
-Ами.. такова... искаш ли да сме партньори?
-Разбира се!-отговорих аз с широка усмивка.
Беше наистина прекрасно изживяване. Прибрах се вкъщи и разказах на нашите. Те много се зарадваха за мен. Отидох си в стаята и както знаете.. пуснах си силна музика и започнах да пея и танцувам.
В един момент телефонът ми звънна. Беше непознат номер и не му вдигнах. След броени минути той пак звънна. Реших да вдигна и да видя кой е толкова настоятелен.
-Здравей, Дел.-още по гласа познах, че това е Дани.
-О, здравей. От къде ми имаш номера?- попитах го аз учудено.
-От Мак. Извинявай ако те притеснявам.
-Всичко е наред. Какво се е случило?
-Нищо просто исках да те чуя.-сърцето ми започна да бие силно.-Как си?
-Ами малко съм уморена от танците, но ще свикна. Ти как си?
-Аз съм супер. Днес тренировките бяха невероятни! Ти също.-изчервих се.
-Оо, благодаря тии! Ти също не беше зле.-умрях от срам докато го казвам.
-Хах, мерси. Нямам търпение да се видим пак.-започнах да се усмихвам.
-Аз също! Сега ще те оставям, че ще се оправям за утре. Лека нощ.
-Лека и на теб!
Наместих си чантата и дрехите за следващия ден и си легнах. Въртях се повече от час и не можах да заспя. В мислите ми бяха само думите на Дани "Нямам търпение да се видим пак.". Какво имаше предвид с това? Харесва ли ме? Какво се случва? Оф, трябва да спя.

На снимката горе е Даниел.