I have so much of you in my heart

Болницата

Беше 07:36 часа. Седнах в леглото след дълга прозявка и се протегнах. Завивката се смъкна в скута ми. Станах от леглото и влязох в тоалетната. Изпиках се и след това си измих зъбите. Излязох от банята и слязох долу. Докато вървях по стълбите започна да ми се вие свят. Седнах на канапето в хола и за малко да повърна. "Какво се случва?" попитах се на ум.
-Хей, Дел! Добре ли си?-попита ме Мак разтревожено.-Бледа си.
-Ти как мислиш?-изсъсках, защото нямах сили да говоря.
-Ще звънна на бърза помощ. Стой тук.-каза тя и се втурна към стаята да си вземе телефона.

*Гледна точка на Мак*
Погледнах Дел и изглеждаше сякаш ще припадне. Притесних се много за нея. Звъннах на бърза помощ и те дойдоха възможно най-бързо. Качиха я в линейката. Родителите й бяха на работа, а майка ми беше вкъщи и чистеше. Обадих се на майка й и й казах, че Дел пътува към болницата. Тя много се притесни и едва повярва на казаното от мен.
Сетих се за брат й. Той можеше да ме закара, тъй като не е на работа. Излязох от къщата и тръгнах да бягам към тях. Беше далеко, но си струваше, а и без това обичам да тичам. След половин час бях пред тях. Чукнах на вратата няколко пъти.
-Здравей, Мак! Какво става?-отвори ми Никол.
-Къде е Томас? Трябва спешно да отидем до болницата!-след като го казах видях как Том идваше към нас.
-Хей, какво става?-попита сънено.
-Обличай се и да тръгваме към болницата! Моля те, побързай!
След 10 минути вече бяхме в болницата. Цялата треперех. Едва си поемах въздух. Ами ако й се е случило нещо сериозно? Какво ще правя? Няма да го понеса.. Отидох на рецепцията и попитах за стаята на Делия Стайлс. Казаха ми, че е на 3 етаж, 4-та стая. Влязохме в асансьора и по най-бързия начин стигнахме до стаята. В момента в който стигнахме излезе доктора.
-Как е тя? Какво й е?-разпитвах го.
-Тя е добре. Ще се оправи скоро. Но...-въздъхна-Тя има проблеми с дишенето..-погледна към Том и продължи да говори тъжно- Последните няколко дни са били тежки за нея.Ще се наложи да остане известно време под наблюдението на лекарите. Ще можете да я видите след малко.

*Гледната точка на Дел*
Мак тръгна към стаята за телефона си и аз припаднах. Чувствах се много слаба и едва дишах. Когато се събудих видях бял таван. Огледох се и забелязах, че съм в болница. Не знам какво ми се е случило, нито какво ми има, но адски много ме болят гърдите и главата. Опитах се да стана от леглото, но лекарят ме спря.
-Не! Не можеш да ставаш!
-Защо? Какво ми има?
В този момент влязоха Том и Мак.
-Нека приятелите ти да ти кажат.-каза една от лекарките и излезе от стаята.
Когато ги видях се усмихнах. Знаех, че щом те са тук значи съм добре и мога да си вървя. Но какво имаше предвит докторката?
-Е? Какво ми има?-попитах докато ги гледах.
-Ами..-пропърмори Мак.- Имаш проблеми с дишането. След всички тези тежки дни е нормално, но трябва да останеш известно време тук.-сълзи започнаха да се стичат по лицето й.-Обичам те, Дел! Не искам нещо да ти се случи! Ти си най-добрата ми приятелка!
-Спокойно! Чувствам се горе долу добре, но ще ми мине. И аз те обичам, но не се вживявай толкова. За да си в безопасност остани тези няколко дни в Том. Надявам се не е проблем, нали?-обърнах се към брат ми.
-Не, разбира се! Дори Никол ще се радва да има с кой да си говори, защото знае, че аз не разбирам много от женски неща.-засмя се и ме целуна по челото- Оправяй се бързо, сестричке!
-Ама вие сте като някой бебета. Не съм умряла, нито съм на смъртно легло! Спокойно!
След малко влезе и докторът.
-Времето за гледане свърши! Моля, вървете си!-обърна се към Мак и Том.
Те излязоха от стаята без да кажат нищо. Беше пълна тишина. Не след дълго излезе и доктора. Останах сама. Започнах да мисля за Даниел. Не знам защо,но този кучи син ми липсва. Винаги намираше как да ме разсмее и да ме накара да се засрамя. Какви ги дрънкам? Та той ми изневери! Ама чакай, ние дори нямахме връзка! Оф, боже, Делия, заспивай най-накрая и спри да мислиш за простотий.
Събудих се след близо три часа. Беше 13:47. Огледах се и видях родителите ми, който са чакали да се събудя.
-Хей, какво правите тук?-усмихнах се.
-Дойдохме да те видим, разбира се! Що за въпрос?-каза майка ми с усмивка на лице и тъжен поглед.
-Е, как си, скъпа?-попита ме татко.
-Горе долу съм добре. Много ме болят гърдите и едва дишам. Не знам защо съм така, но дано се оправя скоро.
-Всичко ще е наред, миличка.-каза мама и ме целуна по челото.-Обичаме те!
-И аз вас!

*2 седмици по-късно*
Днес е деня в който ме изписват. Чувствам се много по-добре. Нямам търпение да се прибера вкъщи и да си гушна плюшената играчка. Дори да съм на 16 обичам да си играя с кукли Барби и да слушам и пея детски песнички.
Стана 12:00 часа. В този момент родителите ми влязоха в стаята заедно с Мак. Прегърнах ги толкова силно, че чак спряха да дишат.
-Хайде да вървим!-извиках аз с широка ускивка на лице.

Не след дълго бяхме вкъщи. Веднага се качих в стаята си и се проснах на леглото. Миришеше на бонбонки из цялата стая. Това беше просто рай!

Тази глава стана малко кратка, но нямам много време да измислям продължение. Надявам се да ви е харесала! Пишете мнения в коментарите! Обичам ви❤