Любовта на двата свята

Глава 1

Аз съм Розали Долсън на 18 години от Колорадо.Живея с пияния си баща,който харчи всяко едно пени за алкохол и цигари.Той е нисък и пълен с кафява коса и зелени очи.
Майка ми почина преди 6 месеца,тя беше слаба,висока и много красива.След като майка ми почина баща ми стана друг човек освен,че пиеше той промени и държанието си към мен стана по-груб и по-алчен.Неведнъж ми е посягал и се налагаше да крия синините си докато съм на работа.
Аз работя в едно забутано кафене ,за да изкарам някое пени.

-Идвам!-казах аз и се насочих към дебелия клиент,който ме викаше настоятелнно.-Какво ще желаете?
-Много се забави,сладурано.Липсваше ми!
Перверзната му усмивка ме отвращаваше.
-Какво ще желаете?-повторих въпроса си с надеждата по най-бързия начин да се махна от този кретен.
-Желая теб!
-Съжaлявам,но мен ме няма в менюто,но има много ритници и юмруци!-казах аз и се усмихнах фалшиво.
-Не говори така.....
-Извинете?-друг клиент извика.
-Идвам!Съжелявам,но трябва да вървя!
Бързо тръгнах към клиента,който ме повика.Беше жена с две малки деца,момиченце и момченце.
-Какво ще желаете?-попитах.

Всеки ден слагам една фалшива усмивка и продължавам скучния си живот.

След като свърших работа бързо се преоблякох и тръгнах към вкъщи.
На път за вкъщи минах покрай музей и реших да разгледам малко.Когато влязох в сградата беше пълно с хора,които разглеждаха и снимаха.Вървях по широкият коридор и минах покрай няколко обекта,които бяха много интересни ,но един от тях ми хвана окото,а именно големите пиратски кораби.
Застанах пред един от корабите който се казваше "Черната роза".Този кораб ме привличаше не знам с какво,но просто имам странното чувство,че съм свързана с този кораб.
-Красив е,нали?
До мен стоеше възрастен мъж с бяла коса и брада.
-Да,красив е!-усмихнах се и отново погледнах към кораба.
-Как се казваш,дъще?-попита ме той.
Имах чувството,че мога да се доверя на този мъж.Не знам дали нещо в гласът му или заради милите му сини очи,просто усещах,че не е лош човек.
-Розали.-усмихнах му се аз.
-Хубаво име имаш,точно като това на кораба!
-"Черната роза"...-въздъхнах аз.
-Знаеш ли,че капитанът на кораба бил прочут с неговата алчност и жестокост.Всички се страхували от него,но не винаги бил такъв.Тъжното му детство го направил най-жестокия капитан на 7-те морета!
-Какво е станало в миналото на капитана?
-Кой знае....-каза той и се обърна на другата страна и понечи да си тръгне,но спря.-Ще се видим отново!-каза той и се загуби в тълпата.
За последен път погледнах към кораба и се запътих към изхода на музея.
След 10 минути се прибрах,а баща ми ме посрещна на вратата.
-Здравей дъще,как си?-пиянската му усмивка се показа и разкри мръсните му жълти зъби.-Имаш ли пари?
Защо ли не се и учудвам.....
-Не татко,нямам.-казах аз и въздъхнах.
-Лъжеш ме!Дай ми веднага парите!-повиши глас той.
-Уморена съм татко ,лягам си!-тъкму тръгнах към стаята си,но баща ми хвана ръката ми и започна да я стиска силно.
-Веднага ми дай парите!
-Татко боли ме....
-Така ли ми се отблагодаряваш,че се грижа за теб?
Той ли се грижи за мен?Ха.Откакто майка ми почина всичко се стовари на мен.Той напусна работа и всичките проблеми се стовариха на моите плещи.
Издърпах ръката си и тръгнах към стаята си без да му обръщам внимание.
-Прави каквото искаш!-каза баща ми и излезе.
Влязох в стаята си и облякох нещо по-удобно.Пъхнах се под завивките и заспах.
                             "В съня"
Вървях по брега на някакво море,беше много красиво и романтично.Усещах топлият пясък по ходилата си и хубавият летен бриз,който гаделичкаше кожата ми.
Изведнъж от далечината се появи някаква висока фигура.Не се виждаше нищо освен,че е мъж с хубаво скроено тяло.
-Розали...-каза далечната фигура.
Откъде знаеше името ми?
Приближих се към него,а той се отдалечаваше.
-Розали....-повтори той.-Ела при ме,любов моя.
-Кой си ти?-попитах, тичайки към него.
-Ела...-повтаряше той,докато не изчезна.
                          "Край на съня"
Събудих се потна,цялата треперех.Какъв беше този странен сън?Кой беше този мъж?
Въпроси без отговори се въртяха във главата ми.Погледнах към часовникът беше 01:46.Изведнъж ме обля желание отново да отида в музея, отново да отида при кораба.Облякох се.