Любовта на двата свята

Глава 2

Чух как вълните се блъскаха по брега,усетих соленият мирис на морето.Бавно отворих очи и......какво по дяволите.Пред мен имаше малко прозорче от което се виждаше голямото море ,а аз бях в една мръсна малка каюта.Опитах се да изляза,но чух някакви гласове,които ме накараха да остана там където съм.
-Капитанът ни разсте!-чу се някакъв мъжки глас.
-Да,трябва да му намерим най-хубавия подарък!-каза втори.
-Може да му намерим някоя курва за ноща!
-И това е вариант!-засмяха се мъжете.
Исках да чуя още от разговора на мъжете и леко се повдигнах,но се подхлъзнах на нещо и се струполих.
-Каква беше това?
О,не ако ме намерят  мъртва съм.Бях се скрила зад две големи бъчви от които излизаше силна миризма на алкохол.
-Заклевам се,че чух нещо...
-Сигурно ти се е причуло!
Чух затваряне и си отдъхнах.
-Намерих я!
Зад мен се появи висок мъж, който хвана ръката ми и ме накара да се изправя.
-Пусни ме!
-Ха,май ми хрумна какъв ще е подаръкът на нашият капитан!-усмихна се другият мъж.
-Харесва ми как мислиш!-двамата мъже започнаха да се хилят.
Искам да се махна оттук. Настъпих мъжът, който ме държеше и той изохка от болка.
-Ах, ти малка...
Ударих другият мъж право в носа и бързо излязох от каютата.
Бях на пиратски кораб, който беше спрял на пристанище близо до едно малко градче. По най-бързият начин трябваше да се махна от този кораб. Видях дъската, която свързваше корабът с пристанището и бързо побягнах към нея.
-Дръжте момичето!-извика някакъв мъж за мен.
Побягнах колкото сили имам с надеждата да се загубя сред хората, които обикаляха пазара но това не стана така лесно всички хора ме гледаха. Забелязах, че всички бяха облечени странно.Нямам време да се заглеждам по малките неща.
Успях да се скрия зад една каруца и леко надника ,за да погледна дали тези луди мъже са си тръгнали.
-Здравей сладурано имаш много  хубави дрешките. Какво ще кажеш да ги разкараме?
Чудесно още един простак.
-Виж какво, давам ти два варианта или си тръгваш с добро, или ще те спукам от бой така че после няма да можеш да вървиш с цял месец!
-О, ти огън жена..  нямам търпение да запаля този огън още повече!
-Грешен избор!-казах аз и го ударих в чатала.
-Ах, ти мръсна кучка....
-Хора намерих момичето!-извика някакво младо момче приблизително на най-много 16 години.
Докато реагирам няколко мъже дойдоха и ме заобиколиха.
-Дръжте кучката!-извика мъжа, който бях сритала в чатала.
-Момичето ли ти причини това?-попита един от мъжете с присмех.
Проклетникът сведе глава. Вниманието на мъжете бе приковано другаде, така че това беше шансът ми да се измъкна.
Докато тихо се промъквах покрай тях  се блъснах в нещо голямо.
-И къде си мислиш, че отиваш?
По дяволите... мъртва съм.
Отново се върнах на кораба, но този път двама мъже ме държаха, един вървеше пред нас,а  другите зад нас.
-Капитанът ще си има проблем с теб!-засмя се единият мъж.
-Къде се запиляхте всички?-висок мъж се появи пред нас.
-Здравейте капитане имаме подарък за рожденият ви ден!-каза един от мъжете.
-Честит 25 годишен рожден ден, капитане!-казаха те в един глас и ме хвърлиха пред краката на така нареченият капитан.
-Какво е това?-попита той.
-Намерихме това момиче в каютата и решихме да ти я подарим, но те предупреждаваме капитане това момиче има огнен характер!-проговори един от мъжете.
-О, така ли  с радост ще обуздая този така наречен "огнен характер"!-присмя се той.
Хвана ме за лакътя и ме поведе към някаква стая.Отвори вратата и ме блъсна вътре.
-Ще се разправям с теб по-късно!-каза той с подиграва.
-Майната ти!-извиках аз.
Без да ми отговори той затвори със трясък вратата.
Къде попаднах? Знаех си, че не трябва да слушам те онзи луд старец.
Огледах се наоколо имаше голямо дървено бюро и срещу него голямо  легло.