Любовта на двата свята

Глава 4

Гърбът ми още имаше белези от колана,предполагам,че ще измине известно време преди да зараснат,но се радвам,че тази рокля криеше тези грозни белези.
Разтърсих глава и се захванах за работа.
-Розали?-чух гласът на Арън.
Обърнах се,а той стоеше на вратата.
-Здравей Арън.-усмихнах му се аз.
-Чудех се, дали може да ти помогна с нещо?
-Разбира се,не бих отказала помощ.

След като приключихме с приготвянето на обяда се струполих на земята от умора.
-Добре ли сте?-попита ме той притеснено.
-Да, спокойно просто малко се изморих,това е.
-Храната готова ли е?-мъжът от преди малко се появи на вратата,а силните му мускулести ръце бяха скръстени.
-Ник?-усмихна се Арън.
-Момче,какво правиш ти тук?-попита Ник,като го погледна.
-Той ми помагаше с обяда.-обадих се аз.
Ник въздъхна и се приближи към масата на която бяха наредени няколко подноса с храна.
-Ще занеса храната на капитана!-той взе големият поднос с храна и се запъти да излезе,но се обърна и ме попита.-Искаш ли да ядеш с нас?
-Аз ли?-попитах учудено.
Той само завъртя очи.
-Забрави,че те попитах!
-Да ще дойда!-усмихна се аз и взех два по-малки подноса.

Сервирахме храната на една голяма маса,където всички мъже се бяха наредили,а най-почетното място седеше Камерън.
Той вдигна глава и ме погледна.
-О,милейди нима ще ядете с нас?-попита надменният капитан.
Не му обърнах внимание.Огледах се къде има свободно място,за да седна.
-Милейди има свободно място до мен,защо не седнеш?-той ми се усмихна хищно и ми намигна.
Очевидно нямаше други свободни места,затова въздъхнах и гордо вдигнах брадичка. С бавни,но решителни крачки се отправих към свободното място.
Седнах до него и започнах да се храня без да обръщам внимание на погледите на капитана.Изведнъж осъзнах,че не само капитанът ме зяпаше,а останалите също си бяха приковали погледите към мен.
-Защо ме зяпате така?-вдигнах глава и погледнах към екипажа.
-Не знаят как да се хранят пред изискана дама!-обърна се към чинията си и започна да се храни.
Аз се засмях.
-Кой е казал,че съм изискана?
Камерън замръзна и ме погледна.
-А не си ли?
-Съжелявам,че си разочарован,че няма да вземеш откуп за мен!-казах аз без да го поглеждам и започнах да се храня.
Смехът му се разнесе из стаята.
-Не съм си го и помислял,но държанието ти е на надменна принцеска!
-Надменна принцеска?А вашето държание сър е като на надменен пуяк!
Екипажът се изкикоти, но веднага спряха след като властните кафяви очи на капитана ги погледнаха.
-Недей да тестваш търпението ми скъпа,защото ще се изпаниш много!

Само два дни...

-Извинете ме.-казах аз и станах от мястото си.
-Върви в каютата ми!-нареди Кам.
-Моля?
-Не ме карай да повтарям!
-Няма да отида!-подсмихнах се аз.
Той се изправи и обхвана брадичката ми с палец и показалец.
- Напротив ще отидеш!Ник!-извика без да поглежда към Ник.
Очите му бяха впити право в моите,както и моите във неговите.
-Да,сър!
Ник се изправи и дойде до мен.
Камерън ме пусна,а на лицето му пропълзя усмивка на победител,гарантирам,че няма да е дълго там.
Ник ме хвана за лакътя и ме поведе към каютата.
Той отвори вратата и ме изчака да вляза преди да заговори.
-Имаш смелост признавам ти,никой не се е осмелявал да говори така на капитана и да му се размине,но признавам беше забавно!-каза той след което затвори вратата.
Отидох до едно малко прозорче и се загледах.
Не мина много време и вратата се отвори.Не си направих труда да видя кой е,защото вече знаех.
Той ме хвана за ръката и ме дръпна,опря ме до стената и с едната си ръка удари на милиметри от лицето ми.
-Още един път се осмели да ми говориш така пред екипажът ми и ще се изпатиш много здраво!
-Не смей да ме заплашваш!
-Или какво?-той повдигна едната си вежда.
Отворих си устата за да кажа нещо,но нищо не излезе.Капитанът се усмихна и се отдалечи от мен.
-Имам предложение за теб!-каза той.
-Какво?-скръстих ръце аз.
Каквото и да ми предложи този човек нямаше да е хубаво.
-Ти ще станеш моя любовница,а в замяна аз ще те оставя жива!
Любовница?Този човек за каква ме има,за играчка?
С яростни стъпки закрачих към него.Щом застанах лице в лице срещу него,понечих да го ударя,но той хвана ръката ми.
-Никога?-изкрещях аз.-По-добре да умра!
-Ох, заболя!-засмя се той.
Кам хвана брадичката ми с палец и показалец.
-Нямаш право да ми отказваш!
-Така ли? Извинявай,че ще те разочаровам,но отказвам да стана твоя курва!
Бутнах го с всичката сила която имам,а той с най-голямата си наглост се засмя и ме пусна.Ядосана,бясна,гневна излязох от каютата.Нямам търпение да се измъкна от този кораб и най-вече от властният му капитан.