Stay Strong. (H.S.)

Chapter 10 - Leave him, Harry

-Какво си мислиш, че правиш? -повтори въпроса си момчето със зелени гневни очи.

Най-сетне намерих думи да кажа нещо. Близостта между нас двамата не ми помагаше никак.

-Не разбирам? - правех се, че нищо не знам. Харесваше ми да го виждам ядосан. Не мисля, че това е по-долно от неговите постъпки.
-Стига, Мадисън!Знам добре какво правиш!Кой ти е казал? Джоуи ти е казал, нали? 

-Какво трябва да ми казва, Джоуи?

Сега вече се притесних. Какво общо има Джоуи с психясалото състояние на Харолд?

-Нека се върнем на темата. Защо го целуна и то пред мен?
-нервно попита.

Това не ми харесваше.

-Извинявай?Това да целувам гаджето си не е ли е нормално?

Засмя се сухо. Красивата му усмивка се бе развалила заради грозния звук, от смеха му. Блъсна ме по-силно в стената и си тръгна.

-Мамка ти, Харолд!- изкрещях.

Глупак, глупак, глупак!

Хиляди псувни изръсих на ум докато не си стигнах вкъщи. Ядосано хвърлих обувките си на пода, но миризмата на хубаво ядене ме успокои.

-Пиле ли надушвам? -пошегувах се с майка си, а тя кимна.

-Знам, че го обичаш с пармезан. Затова ти го приготвих.
-Благодаря! Липсваше ми. -прегърнах я силно.

Липсваха ми разговорите, ястията, прегръдките и'. Обичах я силно.
-О, миличка. Хайде нека да хапнем. Имаме толкова да си говорим...

Обяда мина прекрасно. Мама ми разказваше шеги. Остри думи насочихме към известните личности.

Един нормален разговор между майка и дъщеря.

***
-Деца?Екскурзия до планина покрай езеро звучи ли ви добро място като за последна място, където ще пътувате със своите съученици? Разбира се, че да! -досадната учителка ни раздаваше декларации, които трябва да се подпишат от родителите ни.

-Ще отидеш ли? - попита  ме Аманда.
-Естествено, че не! Не ми трябват тъпи ваканции. Така или иначе половината клас ме мрази.
-Жалко. Щеше да бъде забавно. Днес е рождения ден на Фред. Ще дойдеш нали?
-Ще дойда непременно, щом обещах. -сръгах я с лакът и се засмяхме.

/Хари/
Тъпия купон се вихреше из къщата на загубеняка Фред. Момчетата съставяха план за разбиване на купона. Не ги слушах. Тя ще бъде там. Значи и Джоуи ще е там. Ще му дам да се разбере на копелето. Сигурно и' е казал, че я харесвам от две години и тя го прави, за да си отмъсти за вечерта, която прекара с мен.

С гръм и трясък Зейн отвори вратата и всички уплашени гимназисти се втренчиха в нас. Момчетата събаряха предмети на около, докато аз се оглеждах за Джоуи.

Видях го да се качва по стълбите с чаша алкохол. Или кой знае?На сто процента съм сигурен, че пият сокчета.

Тръгнах по него и го хванах за гърлото. Чашата се разля на земята, докато той ме гледаше с широко отворени очи.
-Какво си и' казал? - изсъсках.
-На кого, какво? - жалките му опити да се измъкне от хватката ми ме краха да се смея.
-На Мадисън!Казал си и за чувствата ми нали, шибаняко? -изкрещях.
-Нищо не съм и' казвал пусни ме.
-Хари остави го! - от някъде се появи Фред.
-И ти какво ще направиш по въпроса? - пуснах Джоуи и се насочих към него. С бавни крачки пристъпвах към Фреди.

-Той не може, но аз мога. -Мадисън ядосано каза.
-Така ли? Ето ви  го супер-героя. Такива сте мухльовци. -засмях се.
-Хайде. Да тръгваме.
Преди да си тръгнат Джоуи се спря, а Мад и Фреди продължиха.
-Виж, Хари. Няма да я получиш. Аз спя с нея докосвам нежното и' тяло докато ти ще останеш с мечтата някога да бъде в твоите прегръдки. 

Бих му казал за онази вечер, но тя щеше да ме намрази още повече.

Не казах нищо. Тръгнах си от партито. 

Дишах тежко, защото бях много изнервен. Вървях и пушех трета цигара, за да мога някак си да се успокоя.

До доковете седеше жена, която беше на около 30 години. Честно да кажа бива си я за годините.

-Сладурче като теб да се разхожда само? Какво ще кажеш за малко компания?

В друг момент бих и' отказал. Но сега исках да забравя за Мадисън, Джоуи и всички, които са ме наранили.

-Имаш ли кола? - попитах. Бях забравил своята.

-Да. Ей, там е.

-Нека да отидем някъде. - дръпнах я за ръката .

Малко по-късно бяхме в спалнята на апартамента и'. Чуках бясно жената, а тя крещеше от удоволствие. 

Истината е, че не можах да избия Мад от главата си. Беше се загнездила надълбоко в сърцето ми.

Не си я бива много, но да кажем, че става. Лека нощ. ❤