Chapter 17 - Dinner with Harry

544 24 7
                                    

Пътувахме в колата на Джоуи в тишина. С Аманда не сме си говорили повече относно Хари. Тя не искаше да ме пита, а просто каза, че иска да си вървим. Мисли съвсем погрешно, за това между нас. Кого ли заблуждавам то е очевидно, че има нещо скрито между мен и Хари, но ако Джоуи разбере, че отново съм говорила с него това ще бъде края на връзката ни.

Стигнахме пред нас и им помахах за чао.

Може ли животът ми да стане по-отвратителен? Съмненията ми за Аманда и Джоуи, обърканите ми чувства към Хари, завършването в училище. Какво трябва да правя?Какво се изисква от мен? Цял живот ли ще страдам?Нима не заслужавам мъничко щастие? Едва съм на осемнадесет, а живота ми е изцяло обърнат наопаки. Изцеждат ми се последните капки сила, докога ще мога да издържа?

Твърде уморена от живота и от плановете на съдбата ми, заспах.

***

И като по чудо утрото дойде, съвсем бързо. Реших днес да потичам, защото едва ли щях да се вмъкна в някоя рокля за бала. Лилавият ми екип изненадващо още ми пасваше. Взех си слушалките и телефона, като излязох на вън.

Пуснах си музика и започнах да обикалям парка, разминавайки се с още хора, които искаха да запазят формата на тялото си. Леко се задъхах съвсем отначалото, защото загубих тренинг и не можех вече да тичам както преди. Какво ли не се случва в живота ми, само тичането ми беше останало.

Седнах на една пейка, отдъхвайки си. Завиждах на хората, които тичаха с часове, но уви аз не можех толкова. Корема ми изкъркори, за да се сетя, че от снощи не съм яла нищо. Затова стига ми това тичане, една закуска няма да ми дойде зле.

Изтичах до блока, изкачвайки стълбите и, когато отворих вратата се чуха гласове.

Изключвам опцията майка ми да си говори сама.

-Добре ли сте, госпожо Рейн? - гласа на Хари се чу от дневната.

Чакай!Гласа на Хари?

-Мамо, добре ли си? - изтичах при нея, когато я видях да лежи на дивана.

-Добре съм скъпа. Благодаря на Хари, че ме спаси от среща със земята. Бях да изхвърля боклука и ми прилоша. За мое щастие, Хари ме видя и ми помогна.

Погледнах към Хари, който се изчерви. Той да се изчерви? Това не мога да го повярвам.

-Благодаря ти, Хари. -усмихнах му се.

-Ъмм, пак заповядай.- почеса се зад врата неловко. - Ами тогава аз ще тръгвам, ако ви трябва нещо звънни, Мад.

-Добре. - казах, изпращайки го до вратата, когато майка ми ни спря.

-Хари нека ти се отблагодарим с вечеря?

-Какво? - и двамата едновременно казахме, споглеждайки се неловко.

-Така де. - поправих се. - заповядай.

-Непременно ще дойда. - усмихна се и си тръгна.

Мамка му, не ми се мисли, какво ще каже Джоуи, ако разбере.

Обикалях стаята си като луда, чудейки се как да се измъкна от тази вечеря. Не можех да оставя майка си сама, а и какво щях да обясня после. Проснах се на леглото, изпуфтявайки силно.

И тъкмо, когато си мислех, че нещата не могат да станат по-зле на входната врата се почука.

-Мад, отвори ти заета съм! - извика майка ми от кухнята.

Станах от леглото и с бавни крачки пристъпвах към вратата, отворих я леко, за да срещна Хари с голяма усмивка на лицето.

Беше облечен с черни джинси и черна тениска, какво съвпадение- точно като душата му.

-Заповядай. - усмихнах се неловко.

Настанихме се на масата, докато майка ми сервираше. След като сипа и сок в чашите ни се настани при нас.

-Е, Хари. - започна мама . - Справяш ли се в училище?

-Ами какво да кажа. - сложи картоф в устата си. - Горе-долу се справям, естествено няма как да съм умен като Мадисън. - майка ми се усмихна. - но, да справям се. След това ще следвам в Калифорния за бизнесмен, а после кой знае, може да си създам своя собствена фирма.

-Това е чудесно!Насочваш се добре. - майка ми го похвали. - Мад, иска да стане сватбен агент.

-Не знаех. - погледна ме Хари.

-Още не е сигурно, това ме влече за сега. - отговорих, а той кимна, отпивайки от сока си.

Майка ми и Хари продължиха да си говорят. Аз не се включих повече в разговора. Следях устните на Хари, които така съблазнително се движеха, докато говореше.

Наистина трябваше да си ударя шамар. Какво ми става?

На вратата се почука отново и точно в подходящ момент.

-Чакаме ли още някой? - погледна ме въпросително майка ми.

-Не. Ще ида да проверя.

Станах от стола и бързо се придвижих до вратата. Когато я отворих и видях, кой стоеше зад нея ми се идваше да припадна. Винаги нещата се прецакваха.

Мамка му.

Stay Strong. (H.S.)Where stories live. Discover now