🎀 15 🎀

159 30 24
                                    

- Мамка ти... Това за какво беше? - попита задъхан Кен, сядайки на мястото до прозореца на най-задната седалка, когато вече бяха в автобуса.

- Извинявай. Мисля, че ги прецакахме - Ен дори не се беше задъхал и сега оглеждаше внимателно пътниците. След като се увери, че ги няма никъде, щастлива усмивка цъфна на устните му и той се настани до Кен.

Моделът не му обърна внимание и извъртя главата си към стъклото, наблюдавайки пейзажа.

- Хей, наистина съжалявам - Бутна го леко по рамото другото момче. - Не трябваше да искам това. Просто вчера ми прикипя и...

- Мхм...

Колкото и да не му пукаше или поне това си повтаряше, Ен се почувства гадно и заби поглед в земята.

-Не се сърдя...пък и ти бях длъжник... - каза тихо Кен.

- И все пак не беше честно - измърмори чернокоското, без да помръдва.

-Хеййй - Сивокоското се обърна към него, дърпайки и двете бузи на лицето му. - Преди беше по-забавен.

Ен го изгледа злобно, удряйки го през ръцете.

- За забавен не знам, но в момента ще стана адски гаден, ако не спреш моментално.

-Ухуу, мечтай си. Това е толкова мекичко - изрече моделът с преправен глас, продължавайки с предишното си занимание, а именно - бузите на Ен.

- Майната ти - чернокоското смени тактиката, ощипа Кен по ръката и завъртя китка, убеден, че ще остави синка.

- Ау...

- Пусни ме, иначе ще ти направя още една - заплаши го Ен със сладко гласче.

- Ако го направиш, ще ти се случи нещо много лошо...

- Като например? - Чернокосият пусна кожата му и се подготви да повтори.

- Опитай и ще видиш...

Танцьорът срещна погледа на другото момче и повдигна вежди с физиономия тип "смяташ ли, че ме плашиш".

- Посмей...

Въпреки пръстите, които все още щипеха леко бузите му, Ен успя да докара сладка усмивка и светкавично ощипа кожата на няколко сантиметра встрани, отново задържайки и завъртайки .

- Сега си го изпроси - промълви тихо Кен, плъзна ледените си ръце надолу и ги вкара под тениската му. Постави главата си във врата на Ен и прошепна тихо.

- Никой не харесва лоши котета - след това го захапа силно.

- Аз не съм коте - изстена другото момче, не особено тихо.

-Тогава мирувай, иначе ще го направя пак...

- Следващият път просто ме послушай, когато казвам да спреш - отвърна Ен, игнорирайки думите му и се отдръпна назад.

- Не е ли ако искам?

- Не и с мен - намигна му нахално и се огледа. - Между другото, знаеш ли къде сме?

-Да... някъде към края на града.

- Чудеснооо... И как ще се приберем?

-Ще накарам Хогбин да ни вземе. - каза простичко Кен.

-Актьорът? - очите на Ен светнаха.

-Същия...

- Ти го познаваш?

- Ако под познаване имаш предвид най-добър приятел...

- Ма, ндп не ти ли беше Лео? - Ен повдигна едната си вежда в учудване.

- Кой ще брои кръша си за най-добър приятел...

- Той те брои за такъв. Бтв, няма ли да слизаме? - Чернокоското стана от седалката и тръгна към вратата.

Кен го последва и двете момчета слязоха от автобуса.

~~

sehunblackshitty_ 💖

Friend Request  ~N & Ken~Where stories live. Discover now