🎀 45 🎀

143 23 16
                                    

Ен беше изключително щастлив от успеха на модела и въобще не забелязваше злобните погледи, които Рен им хвърляше постоянно, нито пък шушукането и уговорките, които той  направи с няколко други момчета от класа.

- Казах ли ти, че ще се справиш? - обърна се чернокоското щастливо към Кен, усмихвайки се искрено.

-Да , да както и да е. -Моделът едва чу въпроса и го игнорира наполовина, тръгвайки към съблекалните.

- Какво, по дяволите, му става? - промърмори Ен на себе си, но искаше да си направи още веднъж солото си, затова си сложи слушалките и се задвижи в такт с музиката си.

Сивокоското отиде в пробните, започвайки да облича дрехите си една по една.

Докато обуваше дънките си чу, че вратата се отваря, и се обърна, за да види Рен, който се промъкна в помещението и заключи зад себе си, мушвайки ключа в джоба на анцуга си.

-Какво правиш?

-Как мислиш?

-Какво искаш?

-Ти как мислиш..

-Освен ,че си тъп...

-Дори не ме познаваш!

-Харесваш Ен нали? Това е една от причините да те мразя...

- Лол, лол. Много силни думи използваш - Рен се приближаваше бавно, не откъсвайки очи от тези на Кен.

-Знаеш ли? Току-що не отрече...

- Защото колкото и да не ми се иска да признавам, ти си прав - Рен спря на милиметри от него.

-Аз винаги съм прав. А ако не си мериш думите, след малко ще си на земята с разкървавен нос. -Изсъска моделът в лицето му.

- Продължаваш да се държиш грубо. Не са ли те учили на маниери? - Рен дори не мигна.

-Учили са ме! Само че хора ,който не си знаят мястото не ги заслужават.

- Как така не си знам мястото?

-Ще кажа само да спреш да се закачаш с моя Ен. Сега ми дай ключа...

- Мисля, че сбърка прилагателното. И въобще изречението трябва да е леко наопаки - Рен напълно игнорира последните му думи.

-Кое сбърках , а? Че е мой? Та това си е напълно вярно...Аз го заслужавам много повече отколкото ти!

- Аз го харесвам от повече от година, Лии. Знам повече за него, познавам го по-добре. А ти?

-Така е! Не го познавам. Не знам почти нищо за него. Познаваме се от няколко месеца. Но го обичам. Той ме прави щастлив както никой до сега . Кара ме да се чувствам специален и понякога се чудя как онова ледено момче проявява такива чувства към мен. Обичам го....

- А знаеш ли, колко добър актьор е? - попита тихо Рен.

-Какво?

- Питам. Виждал ли си го как се променя за секунди спрямо ситуацията?

-Може да се каже...

- Ето, виждаш ли. Той е перфектен актьор. Даже няколко пъти го питаха защо не смени специалността си - Рен говореше спокойно и бавно, сякаш не бързаше за никъде.

-И какво от това?

- Въпросът е логичен. Сигурен ли си, че наистина изпитва нещо към теб? Казвал ли ти го е? Защото да имаш гадже модел може да донесе много полза в шоубизнеса. А Ен се опитва да пробие точно там...

-Ами, не ми го е казвал, но...

- Знаех си - Рен се усмихна леко и тръгна към вратата. Отключи и преди да излезе се обърна. - Помисли над думите ми. - И излезе.

Кен стоя известно времв докато най-накрая не се върна в реалността и набързо излезе от помещението, тръгвайки към дома си.

В коридора се размина с Ен, но дори не го забеляза. Момчето го повика, но моделът не се обърна. Чернокоското се запъти към съблекалнята, решавайки, че вероятно има снимки и си обеща, че ще му пише след като се оправи. Кракът  го болеше зверски, защото беше повторил солото доста повече от веднъж.

Ен въздъхна тихо и продължи по коридора.

~~

sehunblackshitty_ 💓💓

Friend Request  ~N & Ken~Where stories live. Discover now