Лилу 2 - Създателката 🌙☀️

Глава 1 🌙☀️

- Принцесо, хайде слизай. - Провикна се от долния етаж на къщата, Димитри.
- Дай ми още няколко минути. - Подвикнах също.
- Добре, чакам те в колата.
Чух хлопването на вратата и продължих да се оправям. Сутринта един върколак връхлетя да ме убива и сега трябваше да изчистя всичката бъркотия. Атаките им отново започнаха. Димитри винаги беше около мен и лесно се справяхме с двама, дори с трима, но този от сутринта беше от старейшините, което до сега не се беше случвало. Познах го по знака на горната част на ръката. Нещо голямо се задаваше и трябваше да сме готови. С Димитри и глутниците не спирахме да тренираме, дори Алексис ме спираше с тренировките. От всички в глутницата тя е най-добрата. Спрахме се добре. Макар и сами. Димитри и майка му не ни оствяха сами и не ни лишаваха от нищо. Като се замисля за Виктория  ми става мъчно, че майка ми ме изостави. Нито тя, нито прадядо ми се сетиха за мен. Единствено Нейтън беше идвал веднъж, но след като се скарахме и му казах, че няма да се върна, той също не се беше появявал. 
Изчистих и последното петно кръв. Хубаво е да имам суперскорост. Облякох си екипа за тренировки, който се състоеше от черен анцуг, тип потур, черно късо потниче и кецове. Изтичах навън и шумно блъснах вратата на излизане. Димитри седеше я черното BMW и говореше по телефона, когато ме видя бързо затвори. Ясно пак крие. Качих се в колата, тази врата също блъснах, само че нарочно.
- Кой беше?  - Подозрителна нотка намери място в гласа ми.
- Никой, който да е важен. - Отговори просто той.
- Димитри всеки път правиш така. Кажи ми поне веднъж без да спорим.
- Знаеш ли принцесо, много си сладка като се ядосаш. - Усмивката му винаги ме разсейваше. Наведе се и ме целуна по бузата.
- Сериозно ми кажи кой беше. - Въпреки всичко исках да науча. Усмивката му се скри. Запали колата и потегли с мръсна газ. Ясно беше много ядосан.  - Димитри, моля те кажи ми.
- Баща ми беше. - Злобата в гласа му бе плашеща.
- Какво иска? - Попитах го, въпреки че не исках да знам отговора.
- Иска аз, той и Андрю да се видим. Иначе ще нарани майка ми. - Изръмжа толкова силно, че се свих в седалката.
- Тогава трябва да отидем или да скрием Виктория. - Потреперих.
- Имам няколко дни да реша, ако ходя, ще ходя сам - Нямаше да излезна на глава с него, не и сега.
- Какво мислиш да правиш? 
- Все още не знам принцесо.
Димитри заби поглед в пътя и никой от нас не каза и дума. Стигнахме пред залата. Той паркира колата и тръгнах да слизам, но Димитри ме улови за ръката и ме обърна към него. След това впи устни в мойте. Веднага ръцете ми обгърнаха врата му, а неговите стояха на талията ми.
- Оо, стига де. Закъсняхте, а сега се целувате в колата вместо да дойдете. - Питър се смееше силно. Димитри изръмжа глухо и се дръпна от мен. - Спокойно, просто искате от нас да не закъсняваме, а вие си седите. - Върколакът едва дишаше от смях. Обърнах се и го погледнах с престорено лош поглед.
- Я млълвай и влизай вътре. - Питър ме погледна развеселно и ми намигна. Беше първият от глутницата ми. Винаги изглеждаше добре. Има късо подстригана черна коса и кафяви очи. Винаги е весел, дори да сме ги мъчили цял ден с тренировки.
Слезнах от колата, а след мен и Димитри. Влезнахме в огромната зала и там заварихме глутниците ни. Димитри не ги води, но ми помага да ги обучавам. Той се биеше перфектно. Алексис изкочи и се метна да ни прегърне.
- Алекс, сутринта бяхме заедно. - Казах аз, а Димитри се засмя.
- Да, но съм щастлива.  - Ухили се тя.
- Повод?  - Попита Димитри.
- Мейсън.  - Каза тя и очите и светнаха. Мейсън бе от глутницата с върколаците,  но не понасяше вампирите много добре. Алексис се опитваше да говори с него, но той я отбягваше. След като дойде при нас и разбра, че е вампир всичко се промени между тях. Вече нищо не беше като в училище. Бяхме внушили на госпожите да завършим, защото с всички проблеми нямаше как да ходим. Едва последните няколно дни започна да говори с нея. 
- Събрахте ли се? - Попитах аз. Усмивката и стана 24 каратова.
- Да - Изписка тя и отново се метна на врата ми. Дръпна се и се върна при останалите. Всички се наредиха и зачакаха да им кажем какво ще правят. 
- Нали няма да ни тормозите много?  - Попита Лили. Тя бе дребничка, но много жилава. Косата и е катранено черна и късо подстригана. За разлика от брат си Скот тя бе заядлива, но въпреки това винаги е готова да помогне.
- Ще помислим. - Каза Димитри и се засмя. Погледнах го и той ми се усмихна. Седеше подпрян на стената и тялото му седеше напрегнато, а погледът му-мътен.
- Оо, хайде де, един ден по-малко тренировка. - Продължаваше Лили.
- Помрънкай още и ще стойте цял ден и цяла нощ. - Каза Димитри без да я поглежда.
- Разбира се, каквото каже създателя на кръвопийците, това ще е. - Каза Уил. Дъжеше се ужасно, но когато дойде при нас нямаше дом, семейството и работа. Затова с Димитри го взехме при нас.
- За да останеш здрав, млълни. - Каза Димитри тихо, но заплашително.
- Има една алфа тук. Не ни се прави на шеф, ами се разкарай.
- Уил! - Изкрещяхме аз и Алексис в едно, но докато направим каквото и да е, Димитри го вдигна за гушата, а след това го запрати към стената. Уил се блъсна силно и се свлече на земята. Димитри стоеше и го гледаше, а след това се обърна и се запъти към мястото си. Мислих, че това е краят, но върколакът се надигна. Прокара пръсти през черната си, гъста, коса  и започна да трепери. Кафявите му очи, станаха жълти, а зъбите му-остри. През мусколестото му тяло започнаха да преминават конвулси и след секунди тупна черен вълк на негово място.
Ръмженето му огласи стаята. Димитри се засмя, но не се обърна. Уил тръгна към него беше на път да скочи на гърба му, но младия вампир вече се беше обърнал и го удари силно в муцуната. Черният вълк падна на земята. Димитри застана над него. Вдигна втори път ръка си, но аз вече се бях съвзела.
- Достатъчно!  - Изкрещях. Димитри ме погледна и се дръпна от него. Подпря се отново на стената със сведен поглед. Уил се изправи и отново с ръмжене тръгна към вампирът. Препречих му пътя и през зъби казах - Превърни се. Веднага! - Той се превърна, но очите му още светеха в жълто.
- Омръзна ми от него!  Защо се прави на шеф? - Извика Уил.
- Защото, ако не беше той никой от вас сега нямаше да има дом и семейство! - Гласът ми се извиси из помещението.
- Уил престани. Знаех, че си тъп, но не чак толкова. - Каза Марк. Момче от вампирите, което уважаваше всички.
- Ти не се обаждай, пиявица такава.
- Може да съм пиявица, но знам какво значи думата уважение! Димитри е направил за нас много, Лилу също, ако си мислиш, че можеш да им казваш какво да правят жестоко се лъжеш.
- Аз няма да ви търпя! Ужасни вампири! - Уил ръмжеше. Щях да полудея окончателно.
- Вие сте петнадесет върколака, а ние петнадесет вампира. Дали ще успееш да направиш нещо?  Другите го уважават. Никой няма са застане на твоя страна. - Марк продължаваше спокойно, въпреки че Уил ръмжеше.
- Аз лично няма да те защитя Уил. - Каза Скот, а останалите кимнаха. - Всички уважаваме Димитри, ако не ти харесва можеш да си тръгнеш и да отидеш при старейшините. Да станеш тяхното питомниче. - Скот се засмя и това вбеси Уил още повече.
- Ти гадно.. - Уил тръгна към него, но аз го избутах силно назад.
- Край! - Извиках аз - Още една дума и си вън от глутницата!  Веднага заемете местата си! Спаринг без оръжия. Уил ти си с мен. Останалите веднага си намерете партньор.
Всички веднага заеха местата си. Димитри започна спаринг с едно момче от вампирите. Карлос. С него се разбираха добре, а спаринга им бе най-добрия, въпреки че Карлос е една глава по-нисък от Димитри.
Тренировката вървеше нормално. Не позволявах Уил да стане от земята. За първи път си позволих да ударя някой силно, за да го ръзкарвавя. Тренировките свършиха и останахме само аз, Димитри, Кралос, Алексис, Мейсън и Марк. Седяхме в кръг и обсъждахме стратегии. Изведнъж в залатя нахлуха хора на старейшините.  Всички бяхме добре обучени и действахме бързо. За първи път обаче дваме ме изведоха навън.  И се опитаха да ме качат в кола. Успях да счупя вратът на единия, но другия хвана ръцете ми отзад. Успях да ае превъртя над него, стъпвайки на колата. Счупих му ръцете и той изкрещя от болка.
- Писна ми от вас! - Казах аз с ръмжене и го ударих силно в челюстта. Тръгнах навътре, но чух тропване на врата. Обърнах се и видях майка ми. Вдигнала ръка срешу мен. Изговори магия за болка. Паднах и започнах да се гърча. Тя се приближи до мен и ми каза:
- Времето дойде Лилу. Край на бягането ти и децките глупости. - Някой мина покрай мен и прикова майка ми в колата. Димитри. Изправих се и отидох до нея. Той обаче не се дръпна.
- Какво искаш от мен? - Изръмжах аз подчинявах я 
- Да те върна! - Изпищя майка ми.
-  Защо?
- Имат оръжие срещу теб. Не се ли върнеш ще те убият.
- Какво оръжие!? - Изкрещях и изръмжах по-силно.
- Не знам, не ми казаха. Моля те.
- Махай се! Веднага! Никога няма да се върна при теб! Вместо да си до мен като моя майка. Ти си срещу мен! Не искам да те виждам. - Изкрещях всичко на един дъх. Очите на майка ми се насълзиха, но без да казва нищо се качи в колата и потегли.
Сълзите се стекоха по бузите ми. Димитри веднага ме прегърна. Не каза нищо, знаеше, че не ми се говори. Познава ме прекалено добре. Чух останалите, но зарових главата си още повече в Димитри.
- Прибери ме. - Казах тихо аз.
-Какво ти е?
-Какво и има?
- Добре ли е?
Всички говореха един през друг.
- Махайте се! Оставете я! - Каза Димитри твърдо. - Алексис ще се прибираш ли с нас?
- Да няма да я оставя.  - Алекс бе решена, че няма да ме остави.
- Качвай се. Утре няма да тренираме. Ще ви звънна да ви кажа кога отново ще има тренировки. Кажете на останалите също. - Каза Димитри и ме поведе към колата. Сложи ме да седна, а Алексис веднага сложи ръката си на рамото ми.
- Това майка ти ли беше? - Кимнах и с глава. - Съжалявам. - Каза тя и се завря между седалките, за да ме гушне. Димитри се качи и потегли. Не казах нищо. Прибрахме се и влезнах да се къпя. Стоях 40 минути под душа. Излезнах облякох се и слезнах долу. Димитри седеше на дивана, а Алексис на фотьойла. Седнах до Димитри, а той ме придърпа в прегръдката си. Най-накрая проговорих.
- Започна се нали? - Попитах, а съзлите отново запариха в очите ми.
- Принцесо, всичко ще бъде наред.  - Каза Димитри успокояващо.
- Ще дойдат за нас нали? - Вдигнах глава, за да го погледна в очите.
- Да. - Стомахат ми се преобърна, а Алексис побърза да забърше сълзите си. Седна от другата ми страна и ме гушна. Стохме известно време така.
Телефонът на Димитри звънна. Младият вампир се зачуди, защото изписа, че няма информация, но след това вдигна.
-Да?
- Имаме подарък за теб. До утре да си решил. - Баща му. Преди Димитри да каже каквото и да бившият създател му затвори. Вратата се отвори, тримата станахме готови за бой. През вратата влезе майката на Димитри, цялата я кръв и рани. Виктория полетя към земятя, но Димитри я улови. Аз и Алекс стояхме в шок. Младият вампир я вдигна на ръце и я сложи на дивана. Виктория се опита да каже нещо, но загуби съзнание.
Ето го подаръка.