Life at its finest

-10-

Щом се събуди Сехун осъзна две неща. Първо отново се бе напил и отново имаше страшен махмурлук и две – чифт студени крака, които определено не му принадлежаха, го докосваха.

Твърдо решен да не се събужда още поне три часа той отпъди мисълта и се зави плътно през глава, започвайки отново да потъва в сладки сънища. Малко по-късно усети как нещо диша във врата му. Беше прекалено зает да съблича Джони Деп в съня си, че да му обърне внимание.

След още известно време прекарано в полубудно състояние се завъртя в другата посока и успя да сблъска челото си в това на някой друг.

Сега погледът му щръкна отворен по широк и от тоалетна чиния само, за да види ухиленото изражение на (до толкова, до колкото можеше да види) голия Джонг Ин до него.

- Знаеш ли, спиш като принцеса?

Сехун направи първото, което му дойде на ум.

Изпищя.

Като наистина изпищя, та чак котката дето спеше на перваза на прозореца скочи на улицата и едвам не се свърши под гумите на камиона.

Джонг Ин изчака другия да млъкне, преди да проговори.

- И определено пищиш като такава. Мисля си, че розова рокля много ще ти ходи. Бих минал без короната, обаче. И без друго егото ти стига небесата.

Второто, което Сехун направи бе дълго планирано решение.

Глупости, на секундата му дойде идеята.

Изкара ръката си от под завивката и с рязко движение заби юмрук в лицето на Джонг Ин, чието замръзнало изражение беше нещо средно между шок и недоумение.

Опа. Сехун май вземаше да се превръща в мазохист.

***

- Извинявай! Извинявай! Извинявай! - Сехун (облечен по розови боксерки на сърчица, които не знаеше от къде бе докопал в бързината) се опитваше да напъха салфетка в носа на Джонг Ин, който (напълно гол с преметната кърпа през интимните части) всячески се дърпаше.

- Опита се да ме убиеш! Най безцеремонно се опита да ме убиеш!

- Глупости! Не съм! Просто се... Шокирах...

- И защо шока ти резонира в моя разбит нос, по дяволите!

- Когато съм изненадан спирам да мисля и... Не мърдай, за бога! Не помагаш!