Просто Кейли

Отвъдното

От името на Кейли:
Не виждам не чувствам. Какво става пред мен е само тъмнина...няма жива душа около мен. Вижда се в далечината някаква светлина...чакай там има някого.
Затичах се. Видях две фигури на мъж и жена. Жената имаше същата коса като моята, а очите на мъжа са точно същите като мойте. Какво става?
-Радваме се да те видим ,мила пораснала си от последната ни среща-каза жената. Вгледах се в нея и тя ми се стори позната.
-Мамо-незнам дори как казах това, дали това беше майка ми.
-Да-каза спокойна жената...ъммм майка ми....
-Чакай ако е тя значи ли ще съм мъртва!!! А Камерън остана с онази кукла!-мислех си.
-Хахахаха скъпа още не си мъртва спикойно- мъжката фигура ми проговори.
-Как!?-гледах в недоумение.
-Мислеше на глас.-усмихна се мило жената, която май ми беше майка...
  Чу се вик. След това и още един. Звучеше като Камерън. О Боже  какво ли ставаше! Обърнах се към майка си и мисля че и баща ми.
-Няма да го оставиш така нали!?-каза баща ми...не съм сигурна в момента какъв ми е...
-Как да се върна?! Аз трябва да направя нещо....онази кукла...ами ако убие и него!!!-обзе ме притеснение, страх. Сълзи текнахс от очите ми. Видях че от другата страна на мрака има още едина светлина...беше лилава като коста ми. Запътих се към нея. Но БЕХ спряна от нечия ръка. Обърнах се...беше мама.
-Не отивай моля те!-каза с насълзени очи.
-Но той....той има нужда от мен...както каза тати не бих го оставила така!-започнаха отново да се сипят сълзи от очите ми.
Тогава баща ми се намеси.
-Роус, остави я! Нека живее свойя собствен живот. Нали затова я възпряхме да умре.
-К-а-какво!?-през сълзи казах.
-Мила майка ти беше убита от лекарите при който те роди. Аз видях това и по най-бързия начин те взех и избягах. Знаех ,че само като ни видят и ще ни убият и двамата. Затова направих най-трудните нещо в целия ми живот-оставих те пред сиропиталището. Ти толкова плака..Видях как те взеха грижовно с думите "ооо спокойно мишка ще се грижим за теб" и ти спря да плачеш.-сълзи текнахс от учите на татко-с много болка в сърцето отидох в задната уличка и се самоубие за да не те намерят. Знаех ,че ако ме намерят и видят ,че съм сам ще ме измъчват и не само мен ,а всеки наш близък и реших ,че така ще е най-добре.
Последва въздишка. Мама пусна ръката ми и тръгна към светлината без да поглежда назад. Аз колкото мога повече се затичах и я прегърнах през кръста.
-Благидаря. Съжалявам-орегърнах я още по силно и когато отпуснаха хватката тя се обърна и ме прегърна. Беше страхотно-най-идиотския нещо в целия ми живот. След това дойде и тати. Обща прегръдка. Но този хубав момент беше секнат от още един вик:
-КЕЙЛИИИИ!!!!!-звучеше уплашено. Отдръпнах се от мама и татко. Погледнах ги. Още по изражението ми явно разбраха какво е направя:
-Сбогом дъще, ще се видим пак някой ден.-мама пак ме прегърна ,а баща ми само ми кимна и двамата заедно изчезнаха.
  Светлината изчезна. Там беше само лилавата. Затичах се към нея. А тя засия още по силно вече не виждах къде вървя...
От името на Камерън:
Слава на Бога унищожиха куклата с разпада. Но Кейли е в безсъзнание вече два дни. Страх ме е да не би да не се събуди повече. От депресията по станалото...започнах да чистя като луд. Почистих ЦЯЛАТА къща. Разчистих стаята на сестра и унищожиха всичките ѝ кукли е и стаята ама...е сега ще трябва да правя ремонт. А моята стая...не е била по чиста. Вдигнах щорите и сега имаше и светлина в стаята. Когато не чистех седях до леглото ми където лежеше Кейли и ѝ държах ръката. Успокояваше ме. Е пак не беше като тя да е будна но...отново се стекоха сълзи по бузите ми. Защо не ѝ казах...защо бях толкова тъп!
  Чу се шум от кухнята. Оставих Кейли и отидох да видя. Шума идваше от Гръм...явно мълния беше същ токова депресирана колкото ,защаото беше под масата с торбата с багажа на Кейли и май плачеше. А Гръм се опитваше да я изкара от там ,но май беше безнадеждно.....
  Реших да не се занимавам и се върнах при Кейли. Хванах ѝ ръката и седнах пак на пода, както всеки път. Загледах се в ръката ѝ. Иамше маникюр на малки панди...странно. Изведнъж единия и пръст помръдна. Веднага погледнах към лицето ѝ беше си отворила леко очите. По най-бързия начин се доближих възможно най-близо до нея. Тя само ме гледаше и накрая се усмихна мило.
От името на Кейли:
Удома съм. Камерън. Защо ли е толкова светло. Чакай да не би от очите на Камерън да падат сълзи...но той изглежда щастлив. Радвам се ,че е добре. Ох дали ще мога да се изправя ,все още не усещам нищо.
  Опитах да стана ,но беше безнадеждно. Камерън явно видя това и ми помогна. Гръм влезе в стаята и като ме видя на муцуната му се появи широка усмивка. Затича се към кухнята и миг по късно Мълния буквално налетя върху нас. Беше хубаво да ги видя пак. Камерън ме прегърна. Още не можех да се движа много затова просто си седях и не правех нищо.
  След дългата прегръдка Камерън взе една възглавница сложи я до стената и се подпря на нея. Сега го огледах по отблизо. Целия беше в синини и рани. Имаше и прегръдка на едната буза и около главата. Какво се беше случило. Изведнъж умората ме обзе и заспах.

Автор:
Честито ми ,новата глава е тук. Дано ви е харесало, ляйквайте и кажете какво мислите в коментарите 😃😃😃
Нямам търпение да видя!