Просто Кейли

Специялна аларма

От името на Камерън:
Оф колко е часа! 6:05....е не ми се спи повече така ,че....ще ставам.
Хм какво е това странно чувство...сякаш има някой върху мен.
Вдигнах одеялото....КЕЙЛИИИИИ!!!!! МАЙКО СЪВСЕМ ЗАБРАВИХ ЗА НЕЯ....АКО СТАНА ЩЕ Я СЪБУДЯ!!!! Явно ще лежа.
И ся кво да правя....на телефона ми няма игри...ей дали на нейния има? Хванах ѝ телефона и познай.... парола.
Ъъъъъъъъъъъъ
Каква парола може да има?

Кейли!-обади се Нага

Да си сложи за парола името си!?
Е да пробваме!....нестава....и ся!

Амару!- голяма е любопитка

Не пак не става!

Чакай напиши си името!

Кво!!!!!....що да го правя!

Пробвай де!

След това изчезна....явно искаше да разбера сам....
Започнах да го пиша....К....А.....М...Е...Р.....Ъ......Н......
КВОООООООООООО
Паролата ѝ е "Камерън" баси никога нямаше да се сетя.....оллллл...ето за това е такава....ох умницата ми тя!
  Реших първо да разгледам галерията ѝ. Имаше снимки на Тюлай и нея. Снапчат.... Месинджър....нищо интересно не намерих в телефона ѝ. Поразгшедах още малко да стане 6:30 и видях ,че започна да мърда насам натам...видях ,че плаче. Явно сънуваше кошмар. Придърпах я малко по близо до лицето ми и я целунах по челото. След това я прегърнах и тя видимо се успокой.
Стана 7:50....направо щях да се гръмна скучно ми е...от 20 минути си играя с коста на Кейли. И ми омръзна....ама пък тя си спи спокойно....
-Кейли-започнах да лепна и да я побутвам малко...за да ясе събуди.
-К-а-м -гмедаше ме с едва отворените си очички.
-Трябва да ставаме. Хайде!-подканих я...първо трябваше тя да стане ,защото боквално я сложих да спи върху мен.
-Колко е часа? Чакай защо телефона ми е в теб?-гмедаше ме станено ,но и ядосано...
-Амиииии трябваше да правя нещо докато спиш...събудих се в шест и реших да те оставя да си поспиш малко...сега е 7:00. Така ,че ставай!-подканих я да стане и тя най-накрая с досада стана.
Отиде в банята да се изкъпе ,а аз се чудех дали да се направя на нахално и да събудя и другите.
-Аааааааааа!!!!-чу се включи от банята.
По най-бързия начин отидох там. Гръм беше заспал във ваната и си мяткаше опашката насам натам. После видях Кейли до стената стискайки корема си.
-Какво стана?-питах и отидох до нея.
-Нищо особено, Гръм ме ритна. Но нищо ми няма сега. Споко.-Как споко от остава ти се стича малка струя кръв!
-Кейли!-започнах да я гледам сериозно-сигурна ли си ,че не ме лъжеш.
Последва въздишка от нейна страна.
-Не-я обикновенно като питам някого все се опитва да ме лъже-ама не му прави нищо...не е виновен....вчера го забравихме, песен беше напил и....
-Щом ти ми го каза добре ,ама ако се повтори...-тъкмо щях да кажа ,че ще го направя на пет пари и Кейли ме прегърна през кръста.
-Благидаря, а сега ми е ли помощ да го махнем от ваната.-отдели се от мен и хвана едната му ръка.-ол мога ли?
-Какво?-загледа странно
-Амару каза ,че мога да го преместя с телийинеза!
-Е пробвай де....но ще те накарам ако го вдигнеш да свършиш нещо.-загледах я с дяволска усмивка.
-Какво?-гмедаше ме с такива отчудване че ми стана смешно.
-Ами казах на ония поспаланко че ще ги събудя в 7:00....и....-забравих си мисълта (😑🔫)
-Искаш да ги събудя ли?-изгледа ме странно и все пак сякаш като ме погледна разбра какво имам предвид.
-Ами да!-кимнах и тръгнах да излизам от банята, но бях спрян.
-Ол,ол,ол къде?!-ооооо колко е сладка
-Мммм каза ,че можеш да си го представя.естиш и сама.-тогвса Кейли погледна Гръм и той китна във въздуха.
После не осетно и аз съм литнал.
-Така ти и Гръм....вън...Мълния и аз ще се приготвим. А и за събуждането-след това ми посочи тавана.
Погледнах нагоре и видях кофа с вода. Кейли само си мръдна пръста и водата се изля на главата ми.
-ЕЙ!-Казах първото което ми дойде на ум....водата беше студенааааа(😥)
-Чао!-след това помаха и двамата с Гръм се понесохме към врата. Тя се тръшна след нас...а ние на пода.
След половин час дамите излязоха от банята. Аз се опитвах да събудя Гръм и не си бях исошил косата много....
-Кам?-чу се гласа на Кейли
-Мммм да!
-Свършили са ми чистите дрехи може ли да ми дадеш нещо да облека?-ама аз нямам рокли?
-Ама аз нямам рокли...-да повторих това което си мислех.
-Не съм казала ,че трябва да е рокля....сигурно имаш една камара тениски....може ли една?-загледа ме с едни миловидни очички на който немога да откажа.
Запътих се към стаята ми. Но първо минах през кухнята и взех два тигана. Влязох безшумно в стаята и видях как Тюли, Дани и Тома си спят блаженно. Отворих дрешника и извадих една перна тениска с зелена котешка лапа на нея. Връчих я на Кейли. Тя я облече по най-бързия начин и си сложи някакви чорапи. Тениската ѝ стоеше точно като рокля. Поне толкова беше дълга...ама на нея не ѝ пречеше много. Взех пак тиганите и подшишнах на Кейли:
-Я използвай телийинезата си и докарай ония двамата.
-Дадено!- прошепна ми в отговор тя.
Направи знак с пръст, сякаш вика някого и видях как Евгения к Лео летееки идват към нас.
Хванах здраво тиганите и ги почнах един в друг....всички се ококориха и ме изгледаха на криво. Даже Кейли се стресна и изпусна летящите Евгения и Лео. Който целунаха земята за добро утро.
Всички ме гледаха на кръв....е освен Кейли разбира се, тя отлично знаеше какво щях да направя. Ама пак се беше стреснала. Ха, върнах се!!!!
След това ги зарязах и отидох да си направя нещо за закуска.
Кейли след минута дойде при мен...все още беше по чорапи и моя тениска. Май ѝ беше удобно.
-КАМЕРЪН!!!!!-а прозвуча като Евгения....какво ли иска? Е да видим,идва към мен!