Golden Chains of Love

Поглед

Минаха няколко дни. Шакъл беше в бесъзнание през повечето от времето, но когато се събуди започна да се оглежда. Разбра, че се намира в пещера. Беше поставен на легло. Опита се да се изправи, но усети силна болка, защото тялото му все още не се бе въстановило от сблъсъка. Въпреки това той се изправи, наметна някакви дрехи, които намери на земята и излезе от пещерата. 

Снегът се трупаше бързо. Всичко беше покрито с нежните, като от коприна снежинки. Навсякъде по клоните на дърветата имаше висулки. Шакъл се поогледа, но не виждаше нищо. Всичко бе бяло. Не се виждаше край на затрупаната от сняг земя. 
 

Започна да ходи на случайна посока, която му изглеждаше най-безопасна. Все пак той не бе в състояние да се защитава от когото и било, без да се нарани повече отколкото е. Ходи с часове, ала все същото. Сняг и сняг навсякъде около него. Изведнъж пред него изскочи удивителна картина. Беше жена с къса коса. Носеше къса пола, която сякаш блестеше, ръкавици, които прикриваха нежната и кожа и медальон, който отразяваше светлината. Тя беше седнала на една пейка и плетеше нещо. 

Двамата размениха погледи. Жената веднага стана и хукна към него. 

"Защо си станал подяволите?" - извика тя, стряскайки Шакъл, който не знаеше какво става. Когато стигна до Шакъл, тя му заби шамар.

Тялото му бе слабо и изтощено в този момент. Шамарът го повали на земята.

"Господи, какво направих? Трябваше малко по-леко." - помисли си тя, влачейки тялото на Субект 666. 

Минаха няколко часа. Снегът все още затрупваше всичко. Температурите бяха минусови. Тайнственото момиче бдеше над Шакъл. Не отне много той да се събуди. 

"Къде съм?" - рече той, отваряйки очи.

"Ти си буден!" - възкликна тя, изявявайки радостта си да го види буден отново.
"Намираме се в пещера, недалеч от мястото на последната ти схватка." - каза тя, поглеждайки го странно.
"Трябва да внимаваш повече. Раните ти са повече твоето дело, отколкото вражеските." - казвайки това, тя натисна една от раните му и той изстена леко от болка.

"Това не е далеч от истината." - изсмя се Шакъл.

"С това шега не бива." - отвърна тя.

И двамата се усмихнаха едновременно. Погледите им се срещнаха и настъпи мълчание. Момичето не след дълго се изчерви. Кожата и беше много светла и си пролича лесно. 

"Аааа... трябва да отида за още продукти за лек! Ще се върна скоро." - каза тя, грабвайки една кошница, в която сигурно щеше да сложи нещата.

След като тя излезе настъпи тишиша. Раненият отпусна глава назад и затвори очи. "Да не би да се влюбвам пак?", помисли си той. "Не, не е възможно". Усмивка изгря на неговото лице. Отговора на въпроса беше ясен. 

След минута обаче се чу вик отвън. Беше нейн. В главата на Субект 666 минаха много мисли, но преди да се усети той вече беше на крака. Тичайки. Той напусна пещерата и видя диря от кръв. Трезвото му мислене беше замъглено от гняв. Адреналин обвзе тялото му. Не усещаше болката вече. Пукаше му само за нея. 

Хукна подир следата в търсене...