Любов, що в мен гори, по-скъпа е от живота ми дори. Щастлив съм аз, откак жена да станеш моя ти реши. И на брега аз ден и нощ до тебе ще стоя, от чара твой не мога да се отделя.
Анонимен автор
Из „Щастливото завръщане на флотския курсант Били у дома“
С шумно изскърцване снежнобелите платна на „Сатир“ се развяха на вятъра и корабът отплава от Сан Николао. Застанал на щурвала, Гидиън пое курс към Англия с все по-нарастващо нетърпение. Бяха му необходими почти три седмици, за да стигне дотук. Корабът не беше в състояние да издържи на дългото плаване, затова се наложи да изгубят ценно време да оправят платната и другите неща, преди да могат да потеглят от Атлантис. А като стигнаха в Сантяго, трябваше да набавят провизии и да натоварят някакъв символичен товар, за да изглежда, че корабът е търговски, като навлязат в английски води.
Трябваше да се погрижат и за единадесетте жени и техните деца, които бяха решили да напуснат Атлантис. Осем от жените искаха да се отправят от Сантяго за други места. Трябваше да им намери квартири и да уреди прехвърлянето им на съответните кораби. Всичко това му беше отнело доста време.
Другите три жени останаха на „Сатир“. Те настояха да се върнат в Англия, въпреки че рискуваха там да бъдат заловени отново. Сред тях бяха Моли, малката Джейн и новороденото бебе. Той беше твърдо решил да помогне на Моли да се събере с мъжа си, независимо колко щеше да му струва това. Тя искаше да доведе и мъжа си на Атлантис и Гидиън беше дал съгласието си да ги приеме.
Гидиън беше доволен, че все пак само осем от жените пожелаха да заминат. Повечето предпочетоха да останат на острова въпреки лошото му отношение към тях в началото. А по-голямата част от тези, които останаха, си бяха избрали вече съпрузи.
Като засенчи очите си с ръка от слънцето, той прецени на око разстоянието покрай полуострова и промени курса на кораба по посока на вятъра. Надяваше се, че ще може да стигне до Англия за не повече от две седмици, макар че щеше да се наложи да плава срещу южните пасати. Но „Сатир“ носеше малък товар и имаше още по-малък екипаж. Той не искаше да рискува живота на по-голямата част от моряците си в случай, че заловят него или кораба в Англия. Малкото моряци, които се бяха съгласили да го придружат, обичаха риска. Те бяха смели мъже, които по една или друга причина искаха да видят Англия. Двама от тях дори смятаха да си намерят съпруги там и да ги вземат със себе си на Атлантис.
