Епилог

404 11 1
                                    

_Март 1819 г._

Балната зала в имението на Дрейдън в Дарбишър беше пълна с хора, любопитни да видят отдавна изгубения син на маркиза. Негова светлост лордът даваше пищен костюмиран бал в чест на завръщането на сина си и сега Сара и Гидиън се разхождаха из салона, след като ги бяха представили на почти всички жители в графството.

И добре, че бяха маскирани, защото така можеха да разговарят с хора, които почти не познаваха. Като сметнаха, че това е хубава шега, Сара и лейди Дрейдън бяха убедили Гидиън да се маскира като Сър Уолтър Рали, за да бъде в тон с костюма на Сара, която беше облечена като кралица Елизабет. Позволиха му дори да носи обицата си. И както лейди Дрейдън беше казала:

— Той прилича на пират дори когато е облечен като цивилизован човек, затова би могъл да играе и тази роля.

С черната си маска, със загоряла от слънцето кожа и наскоро подстригана черна коса, на Сара й се струваше, че той е най-хубавият от всички мъже на бала, а беше забелязала, че и много жени го заглеждат с нескрит интерес.

Но той въобще не обръщаше внимание на това. Тя никога не го бе виждала да се чувства по-неудобно, дори когато за пръв път дойде в Англия преди две седмици. Тогава той беше любопитен и му се струваше до известна степен забавно да го приемат като равноправен член в обществото на същите онези благородници, които беше тормозил години наред.

Но тази вечер той добре разбираше какво се очаква от него като наследник на маркиз Дрейдън.

— Повечето от жените ми правят реверанси, като че съм някакво божество, нали? — промърмори той недоволно.

— Да. Това ти се полага заради ранга ти. — Закачлива усмивка се появи на лицето й. — И дори не е нужно да размахваш сабята си пред тях, за да преклонят глави. Това сигурно е нещо ново за тебе.

Той й хвърли един поглед изкосо и каза:

— Ако не се държиш с уважение към мен, скъпа моя женичке, ще трябва да размахам по-късно пред тебе моя… така де, моята сабя, като останем насаме.

— О, това ли ще направиш? И си мислиш, че така ще спечелиш уважението ми!

Той се засмя.

— В миналото това имаше ефект.

Тя го тупна игриво с ветрилото си.

You've reached the end of published parts.

⏰ Last updated: May 18, 2014 ⏰

Add this story to your Library to get notified about new parts!

Пиратска целувкаWhere stories live. Discover now