Моя необикновен приятел

Срещата ми с него

Един януарски, ледено студен ден се прибирах от училище и минавах през гората, но видях нещо странно тогава. Беше вълк. Той ме гледаше сякаш искаше от мен да му помогна. Аз обаче се прибирах и ми беше студено и ме хвана страх. Преди няколко години вълци отнеха от мен единственото, което имах, моето семейство. Аз се прибрах. Аз съм си оправен. Стоплих си чай и си сипах топла манджа. Навън снегът започна да вали по-силно и по-силно. Видях през прозореца си кучеподобно животно. То ме гледаше. Беше лисица. Аз се впечатлих, понеже обичам лисиците и за първи път виждах. Тя ме гледаше. Аз взех остатаците от снощното пиле, което ядох и ги сложих в торбичка. Излязох навън и тръгнах към нея. Тя обаче се обърна и избяга. Аз се върнах и оставих торбата на масата и легнах. Видях през прозорецат ми, че тя пак стои там и ме гледа. Аз станах взех торбата и тръгнах. Този път тръгнах след нея. Стигнахме пред една дупка. Тя влезе вътре и изнесе едно малко лисиче и ми го сложи в ръцете. Аз го взех, беше премръзнало и ненахранено. Погледнах към голямата лисица, но нея я нямаше. Беше много странно. Нямаше я в дупката и нямаше следи от стъпките ѝ. Беше се изпарила. Аз взех малкото лисиче и го занесох в къщи. Там аз го завих под дебелите завивки и запалих камината. То се размърда. Започна да скимти. Не можеше да се движи, толкова беше хърбаво. Аз взех шишенце с биберона и сипах топло мляко. Дадох да пие. То захапа бибероната и започна да цока. Цяло шише с мляко испи. Сипах му второ, но не го испи цялото, само половината. То се завърте и заспа. Беше напълнило корема. Аз си пуснах телевизора и си взех горещ шоколад. Онесах се и заспах. Сабудих се от силен шум. Огледах се около мен, но не видях нищо. Изведнъж забелязах, че закачалката ми е паднала, "Но как?" се запитах аз. Тогава нещо ми дръпна одялото, с което се бях завил. Погледнах надоло и видях малкото лисиче. То ме гледаше жално. Аз го вдигнах и го погалих. То ме изгледа по начин, по който сеедно ми отблагодареше, че съм го приютил. Оставих го на земята. То се заварте около краката ми и се качи на дивана до мен. То легна до мен и ми стана много приятно. След това то се сви до мен и заспа. Аз наистина се радвах, че имам малко приятелче. Аз реших да си го отглеждам. Нямах нищо против. Само не исках да ми прави бели. Затова щях да го заключвам в една стая. Аз му сипвах мляко, когато излизах навън или отивах на училище. Искарвах си парите чрез продажба. Един мой приятел ми даваше неща, а аз ги правех красиви за окраса и ги продавахме. Готвех разни сладкиши и ги продавах, но сега ще ми бъде по-забавано с моя нов приятел. Чудех се доста време как да го кръста. Лисичката беше момиче. Накрая се отказах да ѝ търся име. Казах си, че то от самосебе си ще дойде.