Моя необикновен приятел

Смразяващата кравта новина

Един ден както си седяхме и се любувах на крилете някой почука на вратата. Лисицата стана и отиде до нея. Започна да ръмжи и беше готова да напада. Аз я вдигнах, не беше още достатъчно голяма да е тежка, и я занесох в една стая. Аз отворих вратата и видях един мъж. Той носеше пушка и на вратът му имаше 1 кожух на лисица и един на вълк. Аз се исплаших, но не го показах. Попитах го с какво мога да му помогна. Той ми каза да скрия пушката му и кожусите. Да не ги показвам на никой друг. Аз се съгласих и му ги взех. Той се обърна и си тръгна. Аз затворих вратата и оставих нещата в килера. Отворих лисицата и тя се стрелна като стрела, сякаш е надушила нещо. Слезна на долнит етаж и я чух как скимти. Слязох и я видях да стои до килера. Искаше да го отворя. Аз го отворих и тя влезе и легна до кожуха на другата лисица. Моята лисица започна да скимти, сякаш плачеше. После аз взех моя кожух на лисица. Баща ми някога ми го даде и я дадох на лисицата ми. Тя обърна внимание на моят кожух и започна още повече да скимти. Викнах моя верен приятел да ми донесе и неговият. Той ми го донесе и аз го дадох на моята лисица. Тя обаче не му обърна внимание. Единствено обръщаше внимание на другите два. Моя приятел ме попита от къде съм я намерил. Аз му разказах всичко. Той ме разбра. Каза, че няма да каже на никой. Той се казваше или по точно тя се казваше Нели. Догава Нели ми каза, че това са и родителите на моята лисица. Аз се вцепених. Нели изучава животните и наистина много разбира от тях. Каза ми, че кожуха, който е от баща ми е баща на лисицата ми, а другият е на майка ѝ. Аз се разплаках, но в момента щом се разплаках лисицата дойде и легна в краката ми. Аз спрях да плача, но ми беше странно. Кожуха от баща ми е от доста време, а кожуха, който оня мъж ми го даде беше на майка ѝ, но също беше доста старичак. Догава моята лисица ме погледна, сякаш искаше да ми каже нещо уникално. Така беше. Тя ме гледаше в очите и поглеждаше и кожуха на майка ѝ. Тогава разбрах, че оная лисица, която ме заведе до дупката не е била жива. Това е било духът на мйката лисица и щом го разбрах това, моята лисица се обърна и заспа. Тя ми го каза. Това беше наистина смразяващо кръвта. Накрая някой почука на вратата. Аз отворих и беше полицията. Те ми казаха дали съм виждал мъж с пушка и кожуси на животни. На мен ми стана ясно, че за това оня мъж е искал да ги скрия и да не ги показвам на никой. Обаче аз щях да запазя това в тайна, но моята лисица постъпи наистина добре. Тя отвори килера, незнайно как, и захапа кожусите и ги занесе на полицията след това и пушката. Те разбраха какво е станало. Казаха ми да се успокоя, и че ще му кажат, че са преровили къщата ми и са ги открили. Един от полицайте се наведе и погали лисицата ми и ми каза имаш най-доброто животно. След това каза на моята лисица "Добро момиче". Полицията си тръгна и не след дълго по новините разказаха за онзи мъж. Той бил браконйер. Те са го заловили и го лишават от свобода. Видях как лисицата ми подскача и се върти в крък от радост, покрай нея и аз и Нели.