Белла - Брукс #3 Розово

#17 Лиъм

Цяла събота прекарах в мисли за Микейла. Исках да отида при нея, да разбера как е след снощи и да я прегърна, можех да отида при нея. Но нямаше да го направя. Колкото и да ми се искаше нямаше, защото бях страхливец. Беше ме страх, че ще ме отблъсне. И нямах представа какво да правя с Моник, която не се отделяше от нея. Затова събота вечер я прекарах с един стек бира, две пици и Камерън на дивана пред телевизора с маратон на "Междузвездни войни".
***
Неделя се събудих, когато брат ми скочи върху мен. Дори не знаех колко е часа.
-Най-ужасното събуждане! Разкарай се! - разкрещях му се и сложих възглавницата на главата си.
-Ти нищо не знаеш, малки братко! - той взе възглавницата ми и се облегна на нея - Най-ужасното събуждане е когато на бременната ти жена най-накрая спре да й се повръща и реши да правите сутрешен секс, а петгодишната ти дъщеря нахлува в стаята ви...
-И ти реши да си отмъстиш на мен, защото Емили не ви е оставила да се чукате...
-Аз любя жена си, не я чукам!
-Както щеш го наричай! Какво искаш?
-Да дойдеш с мен на фитнес! Не съм се отказал да те вкарам във форма.
-Не може ли по-късно?
-Сега е най-подходящият момент!
-Освен откачен, ти си и садист!
-Хайде ставай!
Станах, разбира се! Той нямаше да ме остави, така или иначе. Облякох набързо първия попаднал ми спортен екип и сложих една шапка на главата си. Но преди да изляза от апартамента щях да си направя кафе. Маркъс вървеше пред мен. Наистина се чудех как има толкова много енергия рано сутрин.
Блъснах се в гърба му. Беше замръзнал на вратата на кухнята. Повдигнах се леко за да видя през рамото му какво го накара да се вцепени. Беше Моник, отново облечена в тениската на Камерън. В ръка държеше бутилка с вода, а устата й беше пълна. Гледаше с ужас брат ми. Но разбира се той не знаеше за отношенията й с Кам.
-Ти! - той я посочи и тя преглътна водата.
-Аз!
-Какво правиш тук?
-Аз ... нищо...пия вода!
-Дошла си от другия край на града за да пиеш вода?
-Ами, не е твоя работа!
Най-накрая успях да го отместя от пътя си и да стигна до кафемашината.
-Някой друг иска ли кафе? - попитах, но никой не ми отговори, затова просто пуснах кафемашината и зачаках да ми напълни чашата.
-Ще ми отговориш ли, Моник?
-Не.
-Не ми е ясно толкова ли си тъп или само се правиш? - не се стърпях, когато чашата ми се напълни с кафе спрях машината и я взех. - Тя чука Камерън!
Устата на брат ми се отвори. Знаех какво иска да я попита, но просто не можеше да говори.
-Ти, откога знаеш това и не ми го казваш! - той се обърна към мен.
-Това въобще не е твоя работа, но от вчера.
-Моник, чакам обяснение! Нали никога нямаше да погледнеш отново мъж?
-Ами просто се случи, но не е нещо сериозно. Той е... - тя замълча за миг. - ...не е сериозно. Чакам да ми мине. А сега отивам да спя... А ти какво правиш тук? Няма значение не ми отговаряй.
Тя излезе от стаята, докато двамата с брат ми я наблюдавахме. Или по-точно наблюдавахме дългите й крака. Докато затваря вратата на кухнята.
А аз бях перверзно копеле. Цял ден не можех да изкарам от главата си представата за Микейла, Моник и нещата, които правеха една с друга и тези които можеха да направят с мен.