Белла - Брукс #3 Розово

# Епилог

Микейла

Животът ми беше прекрасен. Имах невероятен мъж до себе си, който опознавах с всеки изминал ден и все повече се убеждавах, че направих правилния избор да бъда с него. Бях бременна с второто ни дете и нямах търпение отново да изживея прекрасното чувство да поема това малко създание в ръцете си. Да дам живот беше най-доброто, което можех да направя, а да направя от него човек, щеше да е най-голямото ми постижение, но все още бяхме на етап предизвикателство. Бяхме на разходка в парка, а в Ню Йорк валеше сняг. Синът ми Хари вече беше на пет и обожаваше зимите и снегът. Седнах на една пейка и наблюдавах как Лиъм си играе с него. Коремът ми беше огромен. В осмия месец вече знаех, че ще е момиче и бях повече от щастлива. На това му се казваше пълно щастие.
Ашли ме целуна и седна до мен, заедно с голямата си дъщеря Ани, която вече беше на 14 и се мислеше за твърде голяма за да играе с малките, но виждах в очите й как се забавлява, докато стои с нас и гледа малките как играят с бащите си. Емили беше на 11, но това не я спираше да се търкаля в снега и да замеря Лиъм и Маркъс със снежни топки. Синът на Маркъс и Ашли Теди се хвърли в една снежна пряспа и изчезна, а Хари го последва, което доведе до истеричният смях на Емили. Двете момчета успяха да излязат от снежния си капан и да продължат да бягат и да се замерят със снежни топки. Ани ме изтръгна от мислите ми, като се изправи и тръгна към другите. Ашли се усмихна.
-Не е чак толкова голяма, все още е малкото ми момиче.
-Тя винаги ще е малкото ти момиче, повярвай ми! Майка ми все още се държи с мен като с бебе...
-Здрава съм!
-Радвам се за теб, Аш!
-Кейт също е здрава. И Моник се обади.
-Къде са сега... С Майкъл? Мили, Боже! Все още не мога да свикна да го наричам така... - и двете се засмяхме.
-Мисля, че са в Австрия. Вчера, когато се обади каза, че са в Унгария и се приготвят да тръгват. Виж ги! - тя посочи към децата си - Емили, остави сестра си!
Ашли се изправи и тръгна към тях, но беше съборена в снега от Маркъс. Лиъм дойде при мен с Хари на гърба си.
-Мамо, студено ми е!
-Искаш ли да се прибираме, слънчице?
-Неее!
-Но нали каза, че ти е студено?
-Да, но ми е хубаво да си играя в снега!
-Утре пак ще дойдем, нали? - каза му Лиъм и той се съгласи!

***
След топлата вана облякох широката ми нощница и се опитах да легна на една страна. Усмихнах се, когато усетих как малкото ми шава вътре в мен и се унесох. Тя също се наместваше. Усетих как леглото потъна до мен, когато Лиъм се присъедини и прокара ръката си по корема ми, но не отворих очи. Спеше ми се, но нямах намерение да откажа сладките му ласки.
-Хари заспа. - прошепна той в ухото ми.
-Аз също. - отвърнах му тихо.
-Имам нужда от теб! - той смъкна ръката си по тялото ми и повдигна нощницата ми. - Толкова си секси!
-Не съм!
-Напротив! Ти винаги си...
-Дори толкова огромна?
-Сега те обичам двойно повече!