Чонгкук и приятели или #Лудница

6.

- Имаш много хубав апартамент. - каза Чонгкук, докато седеше на канапето в хола на Хоби. - Мисл-л-л-я ч-ч-че-АПЧУХ!

- Леле, хубаво си настинал! - засмя се Хоби, който тъкмо влезе в хола с чаша горещ чай в ръка. Подаде му я, след което изчезна за миг и се върна с одеяло. Чонгкук го взе с благодарност и се уви с него.

- Благодаря.

- С какво успя да вбесиш всемогъщия Юнги, че те остави да висиш навънка?

- ...Разбих саксия в главата му.

- ....

- Каквоооо? Не ме гледай така! Не съм виновен, че мутрата му ми изкара акъла!

- ....

По лицето на Хоби първо се плъзна усмивка, която нарасна и прерасна в бурен кикот. Гледайки го, Чонгкук също се захили.

- Ще повярваш ли - каза той, докато бършеше сълзите си от смях. - че и аз съм правил нещо подобно?

- Да беее. - отвърна другия, отпивайки от чашата горещ чай.

- Да, май че не беше саксия. Ама той не спираше да ми краде пощата и накрая взех, че го замерих с ютия.

- ...Не си.

- ...Аха. Мисля, че от тогава планира убийството ми.

Чонгкук реши, че харесва Хосок. Имаше приятна усмивка, страхотно чувство за хумор и изглежда споделяше ненавистта му към Юнги.

- Какво смяташ да правиш? - попита го Хоби.

- Моля? - Чонгкук отпи още глътка от топлия, ментов чай.

- Имам натрапчивото чувство, че умалената версия на Хитлер оттатък блока няма да те пусне в апартамента до второ пришествие...

- ...Или докато адът не замръзне и демонът, дето ми се представя за съквартирант, не замръзне заедно с него.

- ...Или това. Ама къде смяташ да останеш до тогава?

Чонгкук въздъхна. - Не ме мисли... - каза той с възможно най-плачевния глас, който успя да си докара. - Ще се оправя.

- Сигурен ли си?

Той подсмръкна. Надяваше се физиономията му да е така отчаяна, както си я представяше.

- Да...

Чонгкук беше такъв добър актьор. И сам си го знаеше. Ликуваше вътрешно, чакайки Хоби да ми предложи да остане. Нямаше как другият да му откаже, виждайки колко е измъчен.