Lies | Yoonmin ✔️

13

- Джимин, стегни се!

Това беше гласът на учителят по физическо. Бях в час и играех баскетбол с класа. Шуга също беше с мен. Седеше отстрани и ме гледаше с отчаяние.

- Стига ве човек, как не можа да вкараш кош? - извика той. Аз само го погледнах с досада и продължих да играя.

Докато се опитвах да взема топката от едно момче, то ме изблъка встрани. Аз залитнах и паднах върху Шуга.

Отворих очи. Лежах на пода по гръб, а класа ме гледаше.

- Жив е! - извика едно от момичетата.

- Хайде, Чим, да се връщаме в игра. - каза Техьонг и ми помогна да стана.

Чим... Защо ме нарича с това име? Огледах се. Повечето ме гледаха. Но как?

- Хайде Джимине! - извика учителят.

Чувствах се странно... Чувствах се жив. Погледнах ръцете си. Не бяха бледи както преди.

Все пак застанах на мястото си и зачаках играта да започне. Не съм играл баскетбол повече от година, но се справям добре.

- Браво Джимин! - чух учителят.

Усмихмах се и продължих да играя.

***

След като играта свърши с Техьонг влязохме в училището, за да караме другите часове.

- Хей Джимин. - започна той, а аз го погледнах.

- Какво?

- Кога ми е рожденият ден?

Аз се спрях и го погледнах объркано.

- Защо ме питаш такъв тъп въпрос. Знаеш, че съм ти най-добрият приятел и никога няма да го забравя.

- Знаех си... Ти не си Чим. Кой си?

Погледнах го изненадано.

- Аз съм Шуга. Не знам как нито защо но съм в тялото на Джимин. - казах и наведох глава. - А ти как разбра, че не съм него?

- Той не играе толкова добре баскетбол. Все едно... Защо не излезеш от тялото му?

- Не мога. Досега не съм влизал в телата на други и не знам как да изляза. - повдигнах рамене аз.

- Значи си истински... - каза тихо Тае.

- Ъм да. Трудно е за вярване нали? - казах насмешка аз.

***

С Ви се сближихме доста. Но ето, че дойде последния час, който беше музика. С Те седнахме на чина си и зачакахме учителката.

Музиката ми беше любимият предмет в училище. В стаята имаше пиано. Не съм го виждал преди, сигурно е ново. След това забелязах, че има и други музикални инструменти, но само пианото ми беше пред очите. Несъзнателно се усмихнах и побутнах Те.

- Хей, какви са тези инструменти?

- Оу ами от тази година са тук. Има нова директорка, според която трябва да развием изкуствата и такива неща. И затова тук има инструменти, в стаята по изобразително има картини и такива неща. - обясни Ви, а аз само кимнах.

Учителката влезе. Започна да преподава урока си и да изпитва други ученици, но аз не я слушах. Мислех само кога часа ще свърши.

Все пак издържах до края на часа. Всичи започнаха да се изнизват от стаята по най-бързия начин. Останахме само аз и Те.

- Идваш ли? - попита преди да излезе от стаята.

- След минутка. - казах аз и седнах на малкото столче пред пианото.

Повдигнах капака на инструмента и затворих очи. След секунди зашарих пръсти по клавишите. Изведнъж забравих за всички и всичко.

Но все пак всичко има край както и песента, която изсвирих. Погледнах Тае, който седеше с отворена уста.

- Свириш много хубаво. - каза той.

- Благодаря.

Двамата седяхме в мълчание, докато не го прекъснах.

- Ще тръгваме ли?

- Да но... - той започна, но изведнъж спря.

- Но?

- Това си ти! - извика той, а аз го погледнах объркано.

~~~
От тази дълга почивка от Уадпад забравих как да пиша хубави глави :')