Lies | Yoonmin ✔️

16

Жената отиде до вратата и я отвори. Аз я погледнах с притеснение и опитах да си тръгна, но тя ме хвана за ръката.

- Какво те води тук младежо? - попита тя с усмивка.

"Един дух" помислих си аз.

- Ъм... Просто минавах от тук. Аз ще тръгвам.

- Така и така си тук влез вътре.

Тази жена ме плаши. Кой нормален човек ще покане непознат в къщата си? Все пак се съгласих и влязох.

Вътре беше... Модерно? Да, модерно. Мислех, че ще е обзаведено с мебели от преди десет и повече години, но не. Дори имах чувството, че съм бил тук и преди.

Тази мисъл се изпари от ума ми в момента, в който видях Шуга. Гледаше ме някак изненадано, но и ядосано.

- Какво правиш тук? - попита той, а аз само повдигнах рамене.

Седнах на дивана и обиколих хола с поглед. Нещото, което ми привлече вниманието бяха няколко снимки на малко момче по рафтовете. Изглеждаше ми познато.

- Джимин, искам да поговорим - каза ми Шуга.

Аз се обърнах към жената и попитах:

- Къде е тоалетната?

- По коридора, последната врата - каза тя, а аз кимнах.

Излязох в коридора и погледнах към Шуга.

- Така... Защо си тук? - попита той.

- Не ми се сърди, но те проследих. Просто исках да разбера къде ходиш.

Той въздъхна и се чу гласа на жената.

- Искаш ли нещо за пиене, Джимин?

- Не. - казах просто аз и изведнъж се усетих. - Джимин?

Жената седеше до мен и ми се усмихваше.

- Да. Не си се променил много последната година.

- От къде ме познавате?

- Оу недей така. Ти беше най-добрия приятел на сина ми.

Огледах се и видях на един скрин още снимки на онова момче. Но вече не беше малко, а голямо. Веднага го разпознах и се досетих от къде ми е познато.

Шуга.