Age of the Forgotten

Chapter 25

Евърууд, 2016

Татко реши да се премести във вампирското имение, а аз едновременно се тревожех за него и исках да остана с Кейдън. Бяха ме поставили между чука и наковалнята. Как можех да избирам между баща си и любимия си? В крайна сметка избрах Кейдън. Не се знаеше кога ще ни нападнат, затова трябваше да сме готови по всяко време. Кей бе наредил на глутницата си да се премести близо до имението, защото ако бяха твърде разпръснати щяха да ги победят лесно, а заедно винаги са по-силни. Отидох при Кей и го прегърнах, исках да го почувствам. Някак си той ми вдъхваше сила и увереност. Толкова ли отчаяно бях влюбена? Явно да.

- Тревожиш ли се?

- Ти как мислиш?-отвърнах на въпроса му с въпрос.

- Всичко ще бъде наред, обещавам ти.-целуна ме по челото.

- Недей, не ми обещавай нищо, моля те.

- Добре.-въздъхна той.

Стояхме прегърнати известно време. Не исках спокойствието ни да свършва. Исках нормален живот, толкова ли много бе?! Зарових лицето си срещу гръдния му кош вдишвайки от аромата му. Не бях върколак, но щях да запомня как ухае. Изведнъж усетих нещо, някакво смущение, което опитваше да навлезе в ума ми. Присвих веждите си в негодувание. Следващия път когато това се случи умствената ми блокада претърпя истинска офанзива. Изохках хващайки се за главата. Какво ставаше с мен? Болката се усили и имах чувството, че нещо прониква в мен. Знаех, че е нещо чуждо, нещо, което тялото ми отхвърляше. Използвах силата на волята си, за да блокирам това настъпление и да възпра този, който се опитваше да навлезе в мозъка ми.

- Кал, добре ли си?-успях за секунди да мерна разтревожения му поглед, но бях твърде заета да махна това от главата си.

Докато възстановявах блокадата си в ума ми се появиха откъслечни сцени от вещици, които се промъкваха, а нищо не подозиращите вълци по границата стояха на пост. В единия момент всичко бе нормално, а в следващия те ги атакуваха без дори да усетят от къде им е дошло. Нараняваха ги, можех да почувствам болката им. Мислено изкрещях и исках да ги спра. Най-сетне дойдох на себе си, но образите не ми излизаха от ума. Те бяха тук и ако не се намесех щяха да убият горките върколаци. Една вещица веднъж хванеше ли някого в примката си нямаше измъкване. Черната магия бе по-силна от всяка друга физическа сила.