Влизаш тихо в тъмната стая ,
И гориш всичките ни снимки и писма,
Изхвърляш дрехите ми на боклука
Даже и подаръците ми изгори.
Отказа се от миналото ни с лека ръка,
Всякаш било е , но не ти личи.
Обиждаш, псуваш и себе си ругаеш,
Че с мене бил си и че ме познаваш дори,
Спомените и вещите ми може би някак ще изтриеш,
А мен да изтриеш ще можеш ли?
Написано:01.02.2018г .
БИЛЯНА ДОБРИЛОВА
YOU ARE READING
Прози
PoetryЩе публикувам прози стихотворения и разкази, които не са взаимствани от никъде .Надявам се да ви харесат , защото са писани от сърце!
