Аз научих се твоите грешки да прощавам,
Още преди прошка да ми поискаш,
Извърших незнаен грях ,за който на теб се оповавам,
А ти си тръгна без дори да ми кажеш,че ми прощаваш...
Но аз и за това ти простих не се притеснявай,
Живота да си го живееш така продължавай,
Но знаеш че цяла вечност няма да прощавам нали?
Оттук натам ще ме чакаш сам до зори..
И нека цялото ти същество за мен да те боли,
Да се научиш как обича се дори и отвътре да те гори...
Биляна Д.
21.05.2018г.
YOU ARE READING
Прози
PoetryЩе публикувам прози стихотворения и разкази, които не са взаимствани от никъде .Надявам се да ви харесат , защото са писани от сърце!
