1-하나

653 35 9
                                        

Понякога децата могат да бъдат жестоки, а ние дори и да не подозираме за това. Картинката е следната: малко момиченце седи в пясъчника на детската площадка и рони горчиви сълзи. Питате защо? Децата на площадката му се подиграват заради това, че е леко закръглено. Момичето сякаш бе погълното от мрака. Обидите на другите деца отекват в главата и. Докато се чуди как да постъпи, точно тогава се показа лъч надежда за нея. Малко русо момченце застана пред нея и и подаде ръката си, за да се изправи, след което прогони всички насъбрали се около нея. Той изтри сълзите и, а тя му отвърна с топла прегръдка. От този ден, те станаха неразделни.

* 15 години по-късно *

Алармата звънна, а това беше знак, че е време да се приготвям за училище. За моя голяма радост това беше последната ми година. След като бях готова писах на най-добрия ми приятел.

Y/n:Джимин?

Mochi: Да?

Y/n: Готов ли си да тръгваме?

Mochi: Да, идвам към вас.

Y/n: Добрем. До после.

~Y/n♡ is offline ~

Тъкмо оставих телефона си и се позвъня на входната врата. Знаех, че е той. Бързо слязох и отворих. В този момент го видях. Униформата му стоеше добре.

Метнах му се на врата и го гушнах

К сожалению, это изображение не соответствует нашим правилам. Чтобы продолжить публикацию, пожалуйста, удалите изображение или загрузите другое.

Метнах му се на врата и го гушнах. Той бе изненадан от действията ми, но после ми отвърна.

- По-полека, ще ме удушиш.- каза той.
- Извинявай... Да тръгваме?
- Добре, хайде.

Забравих да ви се представя. Аз съм Канг Т/и. На 19г съм и живея сама. Най- добрият ми приятел се казва Джимин и сме заедно откакто се помня. Той също е на 19г.
Учим в един клас и си имаме малка групичка от приятели ( ще разберете по-късно кои са останалите)

Love Maze  ◆Jimin X Reader◆Место, где живут истории. Откройте их для себя