Джимин е влюбен в най- добрата си приятелка Т/и от две години и няма кораж да й признае. Т/и се влюбва в Техьонг. Те започват за се срещат и Т/и разбива сърцето на Джимин. Заради породената ревност и разбитото му сърце той се отдръпва от Т/и. Докъто...
- Т/и, ще ми станеш ли гадже?- усмелих се да я попитам най-сетне.
- А-аз, не знам какво да кажа..
-Не е нужно да отговаряш веднага. Ще ти дам колкото време ти е необходимо. -отвърнах аз.
- Д-да. - прошепна едва тя.
- Какво каза? -реших да я подразня, въпреки, че я чух.
-Казах да. -прошепна пак Т/и.
- Извинявай. Не те чувам. - продължих да се шегувам.
- ДА! КАЗАХ ДА! -викаше вече Т/и.
-Знам. Чух те още първият път.- засмях се леко аз и я целунах по бузата, от което тя почервеня. Тогава се отвори вратата водеща към покрива. Появи се Джимин аплодиращ бавно.
- Мойте поздравления! Нали това искаше Т/и? Радвам се за теб също, Техьонг.
-Чим спри...моля те! - заплака Т/и.
-Чим е мъртав за теб, както ти за него! -озъби се Джимин насреща. Все едно. Минах да ви поздравя.
След тези думи той си тръгна, а Т/и ме прегърна и зарида по-силно.
- Шш, всичко ще бъде наред. -прегърнах я и аз.
-Няма. Никога няма да бъде същият отново и за всичко аз съм виновна!
-Не си Т/и! Той сам е решил да бъде такъв. Не се обвинявай за действията на другите. -отвърнах аз. - Хайде сега да те заведем във вас.
Т/ и само кимна и се отправихме към колата ми. Щом стигнахме, отворих вратата и тя се качи. След като затворих, обиколих колата и тъкмо щях да се кача, когато телефонът ми звънна.
-Да? -вдигнах аз.
- До къде стигна планът?
- Звънни ми по-късно с нея съм. - казах и затворих.
Когато вече бяхме в къщата на Т/и, решихме да гледаме филм. Угасихме лампите, пуснахме филма и се настанихме на дивана. Т/и се бе сгушила в мен, а главата й бе на рамото ми. Аз от своя страна бях я прегърнал с едната си ръка, а главата ми бе опряна на нейната. Този момент ми харесваше и се надявах да има още като него.
*След 2 часа*
Филмът свърши и погледнах към Т/и която беше заспала все така сгушена в мен. Беше найстина сладка. Вдигнах я и я занесох в стаята й. Поставих я на леглото й я завих, а след това я целунах по челото.
Излязох тихо от стаята й и тогава телефонът ми звънна.
-Ало? -казах отговаряйки на обаждането.
-Вече свободен ли си?
- До някаква степен. -отвърнах аз.
-До къде стигна с планът? Губя търпението си вече Техьонг.
- Виж за този план...
- Не ми казвай, че се отказваш. Знаеш какво ще последва, ако го направиш!
-Но няма ли друг начин по който да се разберем? -попитах аз.
-Не! Имаш две седмици, точно на режденият й ден я искам. Не ме е грижа как ще го постигнеш!
-Но...-опитах да кажа, но връзката прекъсна. Облегнах се на вратата на стаята на Т/и и се свлякох на земята. Няколко сълзи се стекоха по бузите ми. Не исках да пострада. В какво изобщо се бях забъркал?
~~~~~~~~~~~ Съжалявам, ако има грешки някъде и за това, че качвам толкова късно. ❤
Oops! This image does not follow our content guidelines. To continue publishing, please remove it or upload a different image.
