Monsters aren't always ugly

XI

Единайсета глава.

- Повтори? - задавам невярващо.
- Да - въздъхва Кай - полицията е изчезнала, странно как - саркастично се усмихва - и няма да си направят труда да влезнат в гората, защото ги е страх, а ние, защото сме ненормални, ще им вършим работата... Както е по закон!
Засмивам се, а не трябва. После поглеждам към Закуро, който е страшно нервен. Нормално, приятелката му я няма, сега ще влизаме в някаква страшна гора, от която може и да не се върнем... Прекрасен ден наистина.
Роман се е намръщил. За него сигурно е най-гадно. Вече е ходил там, доколкото разбрах, видял е за какво става на въпрос. Второто нещо е, че трябва да спасява двете момичета, които ненавижда. Всички знаем за "Енвидия и Дискордия". И най-вече - това се случва в неговия ден. Днес, когато той подскачаше от радост и вълнение, че ще дойде празник. Облякохме се подобаващо и то само за половин час. Но друго се чете по лицето му. Тези причини не са главните причини за неговото състояние. Разтревожен е за момичетата повече от колкото за влизането му в Божествената. Всякаш ще направи всичко само и само, за да ги види отново...
- И кога ще ходим? - Поглеждам ги в очакване на отговор. Те ми отвръщат със студени лица. Вече предусещам отговора.
- Ние ще ходим. Ти не. Опасно е - отсича ме Джеймс.
Чакай, чакай. Очакват, че ще стоя тук, ще чакам приятелите си докато те ходят из някакви магически буки и няма да се включа!? О, да го забравят това... Така или иначе нямам какво да губя в този живот освен родителите си, така че все някак си ще се оцелее, или ако не, ще се преживее. Няма да позволя да стоя на страна и да ме разяжда тревога, че ги няма. Вината, че не съм се включила ще е по-убийствена от гибелта в тази гора. Въпреки, че все още не вярвам в такива неща (макар всичко, което ми се случи, но тези моменти си ги обяснявам с неоткритата си шизофрения).
- Добре ли си? Как така аз няма да съм там? Забравете го! Идвам с вас! - крещя към тях от яд.
- Зетрид! - Роман повдигна тона - Уверявам те, че ще съжалиш веднага след като стъпиш там. Няма да издържиш. Досега само аз съм ходил. Не съм сигурен дали ще пусна и момчетата с мен, - те го изглеждат изненадано - твърде опасно е.
- Ъм, друго се уговорихме, Роми - Кай го поглежда злобно усмихнат. Роми? Това ли му е прякорът?
- Колко пъти ти казах... Не ми викай така! Да се върнем на въпроса. Знам, че се уговорихме друго. Но не мога да рискувам. Това, което е там не са просто цветя, дървета, треви и гъби. Недейте да я подценявате, само, защото не я разбирате. Божествената премачква всеки стъпил там.
- Ако ще ходим, ще ходим заедно момчета - обажда се Зак в наша подкрепа - няма да се делим. Ще вземем всичко необходимо. И ще вземем Зетрид, щом иска. Няма да изолираме никой и ще работим в екип. Ако трябва ще умираме заедно, но ще сме заедно.
- Да, човек. Няма да те оставим да се губиш сам. Ще се изгубим всички - усмихва се бодро Кай.
Само Джеймс и аз мълчим и ги гледаме как се разправят. Очите ми се спират в тези на Роман. Хлад ме облива от тях. Не му харесва вариантът със задружното затриване и обмисля силно дали да ни се върже.
- Е, щом всички искате да си пропилеете живота - повдига рамене Роман - значи съм съгласен да дойдете с мен. Но... После да не ми мрънкате колко ви е страх. - Думата страх я казва все едно разказва страшна история - натисва на нея през зъби. - Няма да ви спасявам страхливите задници. И само да се случи нещо на Зет, ще ви се сторя по-страшен от чудовищата в Божествената. Ясен ли съм?
Застиваме. Роман го смята за съгласие и издъхва едно ОК.
- Значи ще тръгваме - пита нетърпеливо Зак. Ние го изглеждаме мега странно.
- Зак, имай търпение. Радвай се на живота ни докато не влезнем в Божествената. Защото после може и да няма връщане - контрира го римлянинът.
- Първо предлагам да се облечем по-подходящо. Ще отидем до къщите на всеки. И всеки ще вземе нещо важно. Все пак трябва да сме подготвени, няма да тръгнем на разходка, а в търсене на приятели. Трябва да сме възможно най-организирани, иначе нищо няма да се получи. Нека започнем с първа точка. Преобличане и взимане на провизии. Първо отиваме в къщата на Зетрид - спира с диктатурата си Джеймс и останалите момчета кимват в одобрение. Готова съм да възразя, но решавам да не отварям излишни глупости.
Всичко това според мен е една огромна филмарщина. Анджи просто се е изгубила, Алис е отишла да я потърси... Не вярвам, че ще видим кой знае какво в този, както и преди казах, сбор от дървета. Или поне се надявам да е така... Все пак живеем на Земята, тук всичко е скучно и обикновено, и лежи върху някакви закони.