Краят на Ада

Петнадесета Глава

  Звукът от провисващо се тяло - това е най-ужасяващото и страховито нещо, което можеш да чуеш в целия си живот. През мен преминаха сто пъти по-силни чувства, когато видях как Ванеса Грей, която беше като моя майка в продължение на три години, се опитва да се самоубие в собствената ми стая.

  А цялата вечер започна толкова нормално...

  Партито след бала на Основателите беше в дома ми и щеше да продължи няколко часа. Всеки трябваше да дойде с костюм и да носи специална покана, на която да пише кой герой е и дали е от книга или филм. Аз избрах да бъда Скайлър Ван Алън от книгата "Синя Кръв", Лиам - Джейкъб от "Здрач" (книга), Ерика - Зоуи Редбърд от "Домът на Нощта", Стан - Джеймс Старк, Ванеса - Алис Кълън от "Здрач" (филм), а Алекс - Стефан Салваторе от "Дневниците на Вампира" (филм). Всеки отделен персонаж можеше да бъде избран най-много шест пъти, за да няма толкова еднакви. Така че две седмици преди самия купон хората се избиваха, за да си запазят любимците. При мен, естествено, не стана така, защото Ви предварително ми осигури мястото. 

- Ох, няма ли да свърши най-накрая? - въздъхна Ерика и буквално се строполи на леглото ми, въпреки че вече беше облечена и с прическа. Двете седяхме в стаята ми, докато стане време да слезем. Бях избрала да бъда Скайлър от книга 2 "Маскарад", в момента, когато тя взема ума на всички - бала. Ванеса доста се потруди, но успя да намери точно описаната рокля, която се оказа единствена в световен мащаб.

- Е, как е? Не е много ретро, нали?

- Мелс, прекрасна е. Даже си те представям как слизаш по онези стълби и всички остават с отворена уста.

- Мерси, миличка. Ти също си много красива. Татуировката ти е направо изумителна.

- Нямаш представа как се прави такова нещо за половин час. Трябваха ми петима гримьори, за да я свършат навреме.

- Резултата е перфектен.

- Да, и аз така мисля.

- Е, как се чувстваш? По-добре ли си?

- Объркана съм, Мелс. Все още помня нападението му и как ме е мамил със Сидни, но когато днес танцувахме, беше ...

- Както преди.

- Именно.

- Мога да кажа само едно със сигурност. - отвърнах аз и въздъхнах. - Дейн те обича. Може да е бил адски ядосан или пък някой да го е накарал да извърши всички тези неща, но никога не би те наранил съзнателно.