Life Is Bitch

Chapter 11

Сутринта се събудих от остра болка в ръката и смътния спомен, че трябва да отида до училището. Беше 10:30 и Дарси в момента бе във четвъртия си час. Измъкнах се с мъка от леглото и се отправих към банята. Взех си бърз душ и си измих зъбите, след това се намъкнах в дрехите, които бяха най-отгоре в гардероба. Грабнах ключовете и телефона си, и подкарах колата към училището.

Когато пристигнах, най-големия ми кошмар се бе сбъднал. Джейкъб седеше до Дарси на някаква пейка и разговаряха. Промъкнах се зад тях и се облегнах небрежно на дървото, уж всичко е съвсем естествено.

- Е? Как върви с гаджето? – чух противният за мен глас на Джейкъб.

- Да кажем, че е сложно ... – отвърна тя.

- Сложно? Скъсахте ли?

- Не ... просто вчера се скарахме заради ... – тя направи дълга пауза. – Няма значение.

- Защо? Кажи ми ... Ще се радвам да ти помогна. – Този си го просеше!

- Всъщност заради теб ... Вчера Фелисити ни е снимала когато ме целуна и му е изпратила снимката ...

- Относно това ...

- Знам! Съжаляваш и няма да се повтори.

- Тъкмо обратното. – отвърна той.

Показах се съвсем малко зад дървото и видях как тази отрепка се приближава към Дарси. Тя го гледаше стреснато, но не и личеше да и е неприятно. Стиснах зъби и се постарах да не му скоча още сега. Точно преди той да я целуне, тя постави ръцете си на гърдите му и го избута.

- Недей Джейкъб ... – прошепна тя. Едва успях да я чуя.

- Какво?

- В момента съм скарана с Блейн, но това не значи, че трябва да му изневерявам!

- Харесваш ли го?

- Щом съм с него как мислиш? – отвърна тя, гледайки към пръстите си.

- Просто ми кажи кратко и ясно! Да или не! – той сложи ръцете си на раменете и. ‘’Къде пипаш бе!” извиках аз мислено.

- Мисля че-

- Излез на среща с мен! – прекъсна я той, преди да довърши изречението си.

- Може ли да те попитам нещо?

- Разбира се!

- Харесвам те от 4 години и мисля, че го знаеше от началото. Защо точно сега реши, че е време да отвърнеш на чувствата ми? – това е моето момиче!