Texting with daddy | Chanbaek |

° 17 °

* Гледната точка на Сали *

Вече сигурно от час Чаньол не спираше да плаче. Болката беше прекалено голяма. Може би беше лоша идея да го целуна. Ами какво ако Бек ни е видял и точно заради това да се е хвърлил? Хиляди въпроси ми се въртяха в главата.

-Сали?

-Да?

-Хайде да отидем да видим Бек.

-Добре.

Ние се запътихме към болницата. В началото Чаньол настояваше да отидем с колата, но едва ли беше в състояние да кара. Затова го убедих да отидем пеш. Вървяхме мълчешком. Не смеех и дума да кажа. Как ли Бек ще го приеме когато ни види? Надявам се всичко да е наред с него.

* В болницата *

Аз отидох при рецепциониската докато Чаньол отиде до близкия цветарски магазин за да вземе цветя и балони с хелий.

-Здравейте мога ли да ви помогна?

-Да. Искам да попитам в коя стая се намира Бюн Бекхюн? Аз съм негова братовчедка.

-Неговата стая се намира на втория етаж, стая номер 10.

-Благодаря ви. Хубав ден.

Без да се колебая се качих на втория етаж и започнах да търся стая номер 10.
7-ма, 8-ма, и най накрая 10-та стая. Ръцете ми почнаха да треперят. Беше ме страх от това какво щях да видя. След няколко минути в стоене пред вратата най накрая събрах кураж и отворих вратата. Бавно и внимателно влязох вътре. Той беше буден.

* Гледната точка на Бекхюн *

Вече бяха минали няколко часа откакто бях буден. Още със събуждането ми налетяха всички спомени и случки. Сърцето ме заболя при мисълта за Чаньол. Защо Чани, защо ми го причини? И то с братовчедка ми. Горещи сълзи почнаха да се стичат по лицето ми. Когато чух че вратата се отваря веднага си изтрих очите. Погледнах къв вратата и видях Сали да влиза със страх?

-Сали?

Без отговор.

-Сали, погледни ме.

Тя изправи главата си. И по лицето и имаше сълзи.

-Сали какво стана? Защо плачеш?

Тя се втурна към мен и започна да плаче по-силно от преди.

-Искрено съжалявам оппа. Вината не е на Чаньол, а моя. Не трябваше да го целувам. Ако не бях го сторила нищо от това нямаше да стане.