Texting with daddy | Chanbaek |

° 20 °

Минаха се 6 месеца откакто видях Чаньол последно. Все още ми липсваше въпреки че до някаква степен съм го преодолял. Не исках все още да почвам нова връзка затова когато всеки път ходех в някой бар и ме питаха от сорта на "свободен ли си?" Или "искаш ли да се запознаем?" Аз отказвах. В момента беше около 2 часа следобяд. Аз седях на дивана чудейки се какво да правя. Най сетне се реших да изляза на вън да се разходя. Откакто с Чаньол се разделихме започнах да спортувам повече от преди. И честно казано има резултат. Със сигурност това беше по добрия вариант от колкото да се тъпча и да плача за човек който вече не ме обича. Неусетно как вече бях в парка който се намира близо до нас. Това което облякох бе бяла тениска и сив анцунг. Докато се разхождах и се радвах на хубавото време и на красивата природа. В далечината забелязах познато лице. О не само не ми казвай че това е той. Не че имах нещо против. Все тая аз си продължих пътя. Аз точно минавах покрай него когато той се обърна.

-Бек?

-Здрасти.

-Е как си. Как я караш.

-Ем супер как да съм.

-Аха. Уоу доста си се променил.

-Така е. Вече спортувам повече.

-Личи си.

-Е ако ме извиниш аз ще тръгвам.

*Гледната точка на Чаньол*

Аз го гледах как се отдалечава. Липсва ми. Липсва ми начина по който се гушкаше в мен, начина по който ме целуваше нежно, начина по който ми казваше Дадди.... Започнах да се колебая и да се питам дали наистина трябваше да го пусна. С всеки изминал ден започвам повече да съжалявам за тази моя постъпка. Защо изобщо трябваше да слушам баща си. Вече съм самостоятелен човек сам мога да взимам решения. Ще трябва да измисля начин да си върна Бек обратно.