Гледна точка на Ния:
Изкачвах се по стълбите към първи етаж към стаята си. Имах доста време до 20:00 часа, за да разгледам поне програмата си и разопаковам малкото багаж, който бях донесла тук.
Натиснах тъмната дървена брава на вратата и леко я бутнах, за да се отвори (един урок, който научих - тук явно нямат пари за по-здрави врати и много лесно се чупят или пък е нарочно?).
Олив се беше излегнала на леглото си и гледаше в празна точка на кремавия таван на стаята.
—Къде се изгуби? - попита ме тя без да ме поглежда докато сяда на моето легло.
—Лейн ме заведе до Саймън, за да го попитам за татуировката - обясних й набързо и отворих малкият си сак.
—Не искаше ли пиърсинг? - да, при мен всяка идея бързо отминава, не се очудвайте.
—Отказах се.
Тя замлъкна за кратко, докато не развали приятната тишина с ентусиазираната си новина.
—Разгледах програмата ти - погледнах я накриво, подсказвайки й да продължи – Добрата новина е, че имаме часове заедно и няколко общи тренировки!
—По какво сме заедно?
—По история, литература и тренировките при басейна ще се радваш на моята компания.
Нещо отвътре ме ровичкаше да я попитам дали знае, ако имам общи часове с Оскар Грийн. Но може би гордостта ми или пък срама не ми позволяваше това.
—Какви други часове имам, всъщност?
—Рисуване, религия, география, математика и още няколко предмети, които не помня, а и не съм посещавала - поне беше откровена, ако не друго.
Предметите ми се сториха интересни с изключение на рисуването, където бях един срам за изкуството.
—А дали си пише с кого друг сме в час? - попитах я прикривайки усмивката си.
—Не – засмя се тя. – Да не търсиш някой определен?
—Нищо такова –измрънках тихо под носа си. —Кога започват часовете?
—От утре, тоест понеделник. Неделя ни е свободен ден (доколкото е възможно тук) - извъртя очите си Олив и се облегна на тънката си неудобна възглавница. —Кога трябва да ходиш за татуса?
От там продължихме разговора си до осем часа. Тя предложи да дойде с мен до стая 216 и заедно оправихме багажа ми. Прескачане от тема на тема с въпроси за другата опитвайки се да разберем, колкото се можеше повече странични факти и малки подробности една за друга.
YOU ARE READING
Три етажа под Ада
Teen Fiction"Страха се появява, когато не виждаш надежда за спасение." Шестнайсет годишната Ния Томсън е изпратена в институция от сиропиталище, в което е прекарала целият си живот. Това ново за нея място влияе на психиката на всеки един от учениците по разли...
